1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 02.08.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 173 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. В. Д., приподписана от пълномощника й адв. С. П., срещу определение № 762/13.12.2011 г., по ч.гр.д. № 824/2011 г., по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 413/16.08.2011 г., по гр.д. № 17/98 г., по описа на Каварненски районен съд, с което е оставено без уважение молбата-жалба на Д. от 09.12.2009 г., за допълване на решение № 94/18.11.98 г. по същото дело, на основание чл. 193 ГПК (отм.), а производството по молбата-жалба е прекратено. Касаторката се позовава като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба – С. К. Т., Г. К. Р., С. К. Г. и К. К. Р., в подадения чрез пълномощника им адв. И. Р. в срок писмен отговор, молят да не се допуска касационно обжалване, по подробно изложени съображения. Претендират направените пред касационната инстанция разноски.
Ответниците по частната касационна жалба – В. С. В., Д. С. В. и А. В. П. не са подали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на І г.о., като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На първо място, касаторката не е формулирала изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпреки дадените изрични указания в тази насока с разпореждане от 11.01.2012 г. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
На следващо място, касаторката се е позовала на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставените” материалноправни и процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, каквато касаторите не сочи (видно от изложеното по-горе), както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че въззивната инстанция правилно и законосъобразно е приела, че първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си по предявеният иск за делба на процесния имот, като с решение № 94/18.11.2009 г. по гр.д. № 17/98 г. е изчерпан постановения за разглеждане спорен предмет, поради което искането за допълване на решението е недопустимо.
От материалите по делото се установява, че съдът се е произнесъл по делба на заявения с исковата молба имот, без в срока по чл. 278, ал. 2 ГПК (отм.) някой от сънаследниците да е поискал включването в наследствената маса и на други имоти. Поради това, с оглед изчерпаване предмета на правния спор, не са били налице предпоставките на чл. 193 ГПК (отм.) за допълване на постановеното решение, поради което направените от двете инстанции правни изводи в тази насока са правилни.
Освен това следва да се посочи, че няма пречка всеки един от сънаследниците да поиска наново далба на наследствените имоти, които не са били предмет на първоначалното производство.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за един адвокат. Доколкото са ангажирани доказателства, че такива разноски са направени единствено от ответника Г. К. Р., то само на него следва да се присъдят такива в размер на 200 лева – представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 762/13.12.2011 г., по ч.гр.д. № 824/2011 г., по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място], кв. А., [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 – адв. С. П., да заплати на Г. К. Р., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [община], със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адв. И. Р., направените пред касационната инстанция разноски за един адвокат в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: