3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С., 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2503/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №2312 от 05.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3985/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 13 984/2012 г. на СГС, вместо което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 440 ал.1 ГПК, предявим от „Д. ком груп” К. срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за установяване, в качеството му на трето лице, че част от имуществото – подробно описаните недвижими имоти: офис и два апартамента, върху което е насочено принудително изпълнение по изп.д.№20128[ЕИК] и изп.д. №201286104011837 на ЧСИ Д.В. – не принадлежи на длъжника [фирма], като налага обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на изпълнителните дела”, посочени по-горе, след внасяне на гаранция 10 000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Приложение към частна поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като счита, че правният проблем, който се поставя за разрешаване, се решава противоречиво от съдилищата – Опр. по ч.гр.д. № 467/2009 г. на Смолянски окръжен съд и Опр. №733/25.05.2010 г. по гр.д.№ 558/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, като обжалваното въззивно решение е в противоречие с решението на първоинстанционния съд. Жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, аргументирано с изискването за еднакво и точно правоприлагане по казуси със сходен или идентичен предмет. Сочи, че дискусионен и решаван по различен начин е въпросът за приложимостта на чл. 453 ГПК в производство по допускане обезпечение на бъдещ иск, имащ за предмет право върху недвижим имот, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело, изясняването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че отговорът на този въпрос ще даде отговор и на въпросите: налице ли е обезпечителна нужда, ако сделката не е вписана, следва ли обезпечителната нужда да се предполага, трябва ли молителят да доказва дали придобивния акт е вписан, което е отбелязано върху акта и трябва ли съдът изцяло да спира изпълнителните дела, когато молителят е поискал спиране само за част от имуществото – такива казуси не са често срещани, поради което по тях не съществува и категорична съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба „Д. ком груп” К. – [населено място] счита, че частната жалба не подлежи на касационно обжалване, а ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение възивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, като е отменил определението, с което това е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 440 ал.1 ГПК, предявим от „Д. ком груп” К. срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за установяване, в качеството му на трето лице, че описаните недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението, не принадлежат на длъжника [фирма], и е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на изпълнителните дела”, след внасяне на парична гаранция 10 000 лв. Изложени са съображения, че молбата за обезпечение изхожда от субект, който твърди да притежава материалната легитимация по спора и че приложените писмени доказателства удостоверяват твърдението, че имотите, предмет на принудителното изпълнение, са апортирани в капитала на дружеството – ищец по бъдещия иск, който апорт е вписан в Търговския регистър. Съдът е счел, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и съответства на обезпечителната нужда, в подкрепа на което е и насрочената публична продан и е допуснал обезпечението след внасяне на гаранция 10 000 лв.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. Жалбоподателят не е посочил кой е решения по делото правен въпрос от значение за делото, по който поддържа, че е налице противоречива съдебна практика. Въпросите, които са предмет на разглеждане в приложените от него Опр. по ч.гр.д.№ 467/2009 г. на Смолянски окръжен съд и Опр. №733/25. 05.2010 г. по гр.д.№ 558/2010 г. на Пловдивски апелативен съд за допустимостта на решението по бъдещия иск с оглед вписаните възбрани върху недвижим имот, не са предмет на обсъждане в обжалваното определение, затова не са релевантни за делото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от представената от него съдебна практика. Противоречието на обжалваното определение с първоинстанционното определение не обосновава основателност на искане по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като се касае до съдебни актове, невлезли в законна сила.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за приложимостта на чл. 453 ГПК в производство по допускане обезпечение на бъдещ иск с предмет право върху недвижим имот, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело. Този въпрос, както и останалите посочени от жалбоподателя въпроси: налице ли е обезпечителна нужда, ако сделката не е вписана, следва ли да се предполага обезпечителната нужда и молителят трябва ли да доказва дали е вписан придобивния акт, което е отбелязано върху него, трябва ли съдът изцяло да спира изпълнителните дела, когато се иска спиране за част от имуществото, може да са важни, но не са релевантни за спора – по тях няма произнасяне от въззивния съд, затова както и да се решат, това няма да се отрази на изхода на делото. Поддържаното основание не е налице, тъй като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му,което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2312 от 05.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 3985/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: