О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 22.12.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 5329 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 2710 от 23.06.2014 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез адвокат С. Д. от АК – [населено място], срещу определение № 184 от 06.06.2014 г. на Апелативен съд – [населено място], постановено по в.ч.гр.д.№ 221/2014 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на същото дружество срещу определение от 09.04.2014 г. на Окръжен съд – [населено място] по гр.д.№ 157/2013 г.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни – Д. Х. К., Х. Д. С. и Н. Д. С..
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че жалбоподателят [фирма] е имал процесуалното качество ответник в производството по първоинстанционното гр.д.№ 157/2013 г. по описа на Окръжен съд – [населено място]. Срещу постановеното по това дело решение е подадена въззивна жалба от [фирма], при администрирането на която с разпореждане от 04.03.2014 г. Окръжен съд – [населено място] е указал на страната да заплати държавна такса в размер на 5 000 лв. Изхождайки от разбирането, че размерът на таксата е определен неправилно, с молба вх.№ 1155 от 31.03.2014 г. дружеството е заявило, че предполага, че е допусната техническа грешка, поради което моли да му бъде съобщен реалния размер на държавната такса, за да не обжалва с частна жалба размера от 5 000 лв. Съдържанието на молба вх.№ 1155 от 31.03.2014 г. категорично няма белезите на частна жалба, поради което Окръжен съд – [населено място] не е бил длъжен да я отнесе за разглеждане пред въззивния Апелативен съд – [населено място], а е разполагал с компетентността да се произнесе по заявеното от [фирма] искане. Това е сторено с определение от 09.04.2014 г., имащо характер на разпореждане по чл.262, ал.1 вр.чл.261, т.4 ГПК, с което администриращият въззивната жалба съд отново е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе определената държавна такса, като е изложил съображения защо счита, че молбата за корекция на държавната такса е неоснователна.
Срещу това определение [фирма] е подало въззивна частна жалба, която е оставена без разглеждане с определението, атакувано в рамките на настоящото производство. Апелативен съд – [населено място] е изложил мотиви, че разпореждането на съда, с което се оставя без движение една жалба с указание за внасяне на държавна такса, не е прекратително по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не подлежи на обжалване. Такъв характер (и съответно – годен обект на обжалване) би имало едва разпореждането, с което жалбата се връща поради неизпълнение на указанията за отстраняване на недостатъците й, включително поради невнасяне на указаната държавна такса.
Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. намира, че атакуваното определение е законосъобразно.
Съгласно чл.274, ал.1 ГПК могат да се подават частни жалби в 2 хипотези: (1) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и (2) в случаите, изрично посочени в закона. Не съществува правна норма, която да предвижда обжалваемост на разпорежданията, постановени на основание чл.262, ал.1 вр.чл.261 ГПК. Тези разпореждания не препятстват и по-нататъшното развитие на производството; в този смисъл са и мотивите по т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК. При това положение подадената от [фирма] частна жалба срещу определението на Окръжен съд – [населено място] от 09.04.2014 г. се явява процесуално недопустима и като такава правилно е била оставена без разглеждане по същество от Апелативен съд – [населено място].
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 2710 от 23.06.2014 г. на [фирма] срещу определение № 184 от 06.06.2014 г. на Апелативен съд – [населено място], постановено по в.ч.гр.д.№ 221/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: