О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 24.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3674 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. Н. против определение № 749 от 08.01.2015г. по ч. гр.д.№ 20 513 /2014г. на СГС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против разпореждане от 03.11.2014г. по гр.д.№ 52189/2014г. на СРС.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за противоречие с материалния закон – ЗОДОВ и нарушение на процесуалните правила, тъй като предварително следва да се разреши въпроса за правната квалификация, от която зависи събирането на дължимата държавна такса за производството. Затова счита, че въззивната частна жалба не е преждевременно подадена
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против прекратително определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че подадената въззивна частна жалба против разпореждане за повторно оставяне на производството без движение с предоставяне на нова възможност за ищеца да плати дължимата държавна такса в размер на 781,36 лв. не подлежи на обжалване. СРС е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като съгласно пар.9 от ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012г./ право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон имат и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт. Съдебният акт, постановен по делото, за продължителността на което се претендира обезщетение е влязло в сила на 30.09.2009г. Към момента на влизане в сила на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012г./ шестмесечния срок, визиран в нормата на пар. 6 е бил изтекъл. Въззивната инстанция е посочила, че разпореждането на съда за оставяне на производството без движение в изпълнение на задълженията на съда по чл. 129, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване, съгласно чл.274, ал.1 ГПК защото не е прекратително определение, а за него не е предвидено и изрично обжалване.
Определението е правилно.
Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението за оставяне на производството без движение за привеждане на исковата молба в съотвествие с изискванията на чл. 128 ГПК не е от нито една от двете групи. Без значение е причината поради която исковата молба е оставена без движение. Спорът относно това как следва да се квалифицира иска и в зависимост от това дали се дължи държавна такса по ЗОДОВ, или се дължи такава като по иск по ЗЗД може да се развие по повод прекратяване на делото.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 749 от 08.01.2015г. по ч. гр.д.№ 20 513 /2014г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :