О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София 26.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7314 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Б. Х. чрез пълномощник адв.Е. К. срещу решение № 1262 от 19.06.13г.по в.гр.дело № 878/13г.на Софийския апелативен съд.С него частично е отменено решение № 7923 от 27.11.12г.по гр.дело № 5166/08г.на Софийски градски съд и в отменената част е постановено друго,с което Е. Б. Х. е осъдена да заплати на Л. Г. Ц. на основание чл.31 ал.2 ЗС сумата 8647.50 лв обезщетение за периода 22.10.03г.- 22.10.08г.,ведно със законната лихва,считано от 22.10.08г.до окончателното изплащане,и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 5684.29 лв лихви за периода 22.11.03г.- 22.10.08г.
В приложеното изложение бланкетно се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Поставените въпроси са : следва ли въззивният съд да формира вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата при съблюдаване на общи правила,обезпечаващи истинността на фактическите констатации; следва ли въззивният съд да постановява решение без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора. Не е приложена съдебна практика. В самото изложение се правят оплаквания за неправилност на решението.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Л. Г. Ц. чрез пълномощник адв.М.Р. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните са бивши съпрузи и за процесния период са били съсобственици на процесния имот при квоти съответно 11810.50/19621 ид.ч.за Л. Г. Ц. и 7810.50/19621 ид.ч.за Е. Б. Х..Ответницата е ползвала апартамента,живеейки в него.Не е установено да е предоставила достъп на ищеца до съсобственото жилище след получаване на писмената покана към 26.09.96г.,когато е влязло в сила решението на СРС,31 състав от 12.04.96г.по предходно между страните гр.дело № 7349/95г.Направен е извод,че са налице предпоставките на чл.31 ал.2 ЗС за дължимостта на претендираното от ищеца обезщетение за лишаване от ползване.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид правата в съсобствеността, средната пазарна наемна цена,която лишеният от ползване съсобственик би получил,и обстоятелството,че за част от периода – от 22.10.04г.до 22.10.07г. ответницата е живяла в жилището заедно с лице,на което тя и ищецът дължат издръжка – непълнолетният им син Е.,навършил 18 г.на 23.10.07г.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от жалбоподателката въпроси се отнасят до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства за това налице ли са предпоставките на чл.31 ал.2 ЗС за успешното провеждане на иска.Те не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика,тъй като той е изпълнил задължението си да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на производството в полза на ответникът по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 650 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1262 от 19.06.13г.,постановено по гр.дело № 878/13г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Б. Х. да заплати на Л. Г. Ц. сумата 650 лв/шестстотин и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.