О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София 26.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 399 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез адв.С. Н. против решение от 26.05.14г.по в.гр.дело № 16070/13г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 29.07.13г.по гр.дело № 959/13г.на Софийски районен съд,Първо гражданско отделение,25 състав в осъдителната му част.С него [фирма] е осъдено да заплати на П. Г. П. и М. А. П. на основание чл.92 ЗЗД сумата 11 019.15 лв,представляваща неустойка за забава по т.5.5 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2007г.,ведно със законната лихва,считано от 9.01.13г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,но касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС / решение № 593 от 17.06.09г.на ВКС по гр.дело № 1391/08г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК и решение № 29 от 12.06.80г.по гр.дело № 20/80г.на ОСГК на ВС/,което обосновава основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба М. А. П.,Г. П. П. и М. П. С./ /наследници на починалия в хода на процеса П. Г. П./ молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 14.12.2007г.между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба,по силата на който ответникът [фирма] се е задължил да продаде на ищците недвижим имот,представляващ апартамент № ,заедно със съответните ид.части от общите части и от правото на строеж,на етаж в жилищна сграда,предвидена за изграждане в от кв.10 по плана на УПИ,м.Л.”.Съгласно договора прехвърлянето на правото на собственост върху имота чрез сключване на окончателен договор трябвало да се извърши до 30.03.08г.,след завършване в груб строеж,до когато трябвало да бъде изплатена изцяло и продажната цена,а срокът за завършване на строителството и за въвеждане на сградата в експлоатация е 30.11.08г.На 20.03.2008г.страните са сключили окончателен договор за покупко-продажба на процесния апартамент,оформен с нот.акт № 53/2008г.Съгласно чл.3 от договора ответникът цедира на ищците всичките си права и вземания към [фирма] по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД.Между двете дружества е бил сключен договор на 1.10.06г.,по силата на който [фирма] се е задължил да придобие безсрочно правото на строеж за построяване на монолитна жилищна сграда в УПИ в кв.10 по плана на м”Л.-”; да построи със собствени средства съгласно идеен проект жилищната сграда;да прехвърли на [фирма] собствеността върху идеални части от УПИ и от общите части на сградата,съответстващи на придобитите от последния обособени обекти в нея,срещу задължението на приобретателя да заплати уговорената цена.Процесната сграда е била въведена в експлоатация на 19.07.2010г.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че ответникът не е изпълнил в уговорения срок задължението си да въведе сградата в експлоатация,което е било обезпечено с предвидената в т.5.5 от договора от 14.12.07г. неустойка.Направен е извод,че сключването на окончателния договор не погасява задълженията за изработка доколкото сключения между страните договор представлява комбинация от два вида договори – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка.Изложени са съображения за неоснователност на възражението на ответника за липса на пасивна материалноправна легитимация поради извършената от него цесия на 20.03.08г.С прехвърляне на вземанията си по договора от 1.10.06г.,сключен с [фирма], не са отпаднали задълженията му,нито са преминали към трето лице,тъй като не се касае за встъпване в дълг,нито за заместване в дълг.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК.Формулираният в изложението въпрос „Сключеният между страните окончателен договор под формата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот замества ли и прекратява ли по-рано сключения помежду им предварителен договор”, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС.В разглеждания случай е преценено от съда,че не се касае за предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в чист вид,а за договор със смесен характер,който съдържа и елементите на договор за изработка.И доколкото целта на обещанието за продажба е изпълнена с сключването на окончателния договор,то поетите по договора за изработка задължения не се изчерпват с прехвърлянето на собствеността върху имота. Приложената съдебна практика е в смисъл,че правни последици поражда окончателният договор,а не предварителният .Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с тази практика,но същата не е относима към конкретния казус.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да заплати направените от ответниците по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 26.05.14г.,постановено по в. гр.дело № 16070/13г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати наМ. А. П.,Г. П. П. и М. П. С. сумата 500 лв /петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.