О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 26.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3626 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на Ф. С. Д. от [населено място], приподписана от адв. М. Н., против определение № 9344 от 13 април 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4152/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 22 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 79198/2015 г. по описа на районния съд в гр. София, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената от Д. искова молба поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел за неуточнени от ищцата твърдените от нея вреди, обиди и клевети, съдържащи се в излъчен от ответното дружество телевизионен репортаж. Твърди се, че въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционното съдебно определение без да обсъди изложените във въззивната частна жалба оплаквания, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи. Според жалбоподателката е видно от приложените по делото уточнителни молби, че указанията на първоинстанционния съд, дадени по редовността на исковата молба, са надлежно изпълнени. В приложено към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на въпрос относно задължението на въззивния съд като контролна инстанция да направи проверка на наведените във въззивната жалба оплаквания и да ги обсъди в съответствие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че въпросът съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Производството пред първа инстанция е започнало по иск на Д. срещу [фирма] за сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени от излъчен от ответника репортаж по „Нова телевизия“. С разпореждане от 15 януари 2016 г. на районния съд исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищцата да посочи конкретно действията на служители на ответното дружество, от които твърди, че са произлезли вреди за нея, както и да изясни в какво се изразяват вредите. В изпълнение на указанията ищцата е депозирала молба от 5 февруари 2016 г., а след дадени повторни указания и молба от 18 февруари 2016 г. Първата инстанция приема, че с посочените молби ищцата не е конкретизирала в достатъчна степен исковата си молба, като единствено е посочила, че в излъчения по Нова телевизия репортаж на 7 август 2014 г. са употребени обиди и клевети по неин адрес и на семейството й.
С обжалваното въззивно определение изводите на районния съд са възприети за правилни. Изложени са съображения, че с исковата молба не е уточнено в какво се състоят претърпените вреди, не е конкретизирано съдържанието на отправените в процесния репортаж обидни и клеветнически изявления, както и че независимо от даваните указания от първоинстанционния съд, тези нередовности не са отстранени в срок. Посочено е също, че във въззивното производство жалбоподателката не е представила доказателства или навела твърдения, които да опровергават направените от районния съд изводи по редовността на исковата молба.
К. съд намира, че касационното обжалване на определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато.
Поставеният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страната, въведени с въззивната жалба, не изпълва общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Процесуалноправният или материалноправният въпрос по смисъла на цитираната разпоредба следва да е обусловил постановения от съда краен резултат в обжалвания съдебен акт. От мотивите на обжалваното определение не може да се направи заключение, че въззивният съдебен състав е пренебрегнал изцяло доводите на страната и че не е съобразил тяхната основателност при разглеждането на делото. Съдът е посочил в определението си, че ищцата нито в исковата си молба и подадените впоследствие уточнителни молби, нито във въззивната си частна жалба е конкретизирала в достатъчна степен исковата си претенция. В определението са изложени също и фактическите обстоятелства по делото, указанията на първоинстанционния съд и подадените от жалбоподателката молби в тяхната хронологическа последователност, което разкрива, че волята на съдебния състав е формирана в условията на съвкупна преценка на данните по делото в тяхната връзка с доводите на страната. Но дори да се възприеме противоположен извод за обуславящото значение на поставения въпрос, то той не е разрешен в нарушение на обвързващата еднопосочна съдебна практика (известна служебно на настоящия съдебен състав, но непосочена от жалбоподателката в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване) по приложението на чл. 269 ГПК. С т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, се прие, че въззивният съд не е длъжен да обсъжда всички доказателства, доводи и възражения на страните, а само онези от тях, които са посочени във въззивната жалба или които са свързани с валидността и допустимостта на решението, с приложението на императивни материалноправни норми или със задължението на съда да следи за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. С оглед препращането на чл. 278, ал. 4 ГПК за обжалването на определенията и разпорежданията на съда към общия режим на обжалването на решенията, тези задължителни постановки намират съответно приложение и към частните въззивни производства. Настоящият съдебен състав не намира за обоснована необходимостта по смисъла на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, да се създаде нова съдебна практика по прилагането на цитираните процесуални правила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 9344 от 13 април 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4152/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: