О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 03.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5434 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.04.2014 год. по гр. д. № 1961/2013 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 9.07.2013 год. по гр. д. № 376/2011 год. на районния съд, [населено място], с което са отменени решенията на общото събрание на собствениците в етажната собственост с адрес [населено място], [улица], сграда D, обективирани в протокол от 14.04.2011 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от управителя на Е. с. /ЕС/ на сграда D – [фирма], чрез пълномощниците му адвокатите Р. Н. и Е.. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗУЕС /редакция на закона преди изм. с ДВ бр. 57/2011 год./ и необоснованост на направените изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му. Касаторът претендира и направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на липса на съдебна практика по обуславящия изводите на въззивния съд правен въпрос: От кого следва да се води и председателства първото по ред Общо събрание на Е. собственост преди да са избрани управителни органи, както и обусловените от него такива: дали участието на председател и протоколчик на първото общо събраните на лица, които не са собственици в ЕС води до незаконосъобразност на взетите решения.
Ответникът Д. М., чрез адв. Д., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване по съображенията в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 40 ЗУЕС са уважени, въззивният съд приел, че при провеждането на първото общо събрание на етажната собственост е допуснато нарушение на предвидената в закона процедура с избора на председател и секретар на събранието на лица, които не са собственици на обекти в етажната собственост. Законодателят е предвидил специален ред за свикване на първото общо събрание и доколкото липсват правила относно провеждането му, то следва да се приложат общите правила на чл. 16-18 ЗУЕС, установяващи председателстването на общото събрание – чл. 16, ал. 2, както и предвиденото в чл. 19, ал. 5 ЗУЕС /в действащата към момента на провеждане на общото събрание редакция – ДВ бр. 6/2009 год./ качество на членовете на управителния съвет, в т. ч. и председателя, да са собственици на самостоятелни обекти в ЕС. Без значение е обстоятелството, че при първото общо събрание все още не са избрани управителните органи на ЕС, тъй като изборът на председател и секретар на събранието следва да е измежду собствениците на обекти в етажната собственост. Такова качество нямат председателстващия общото събрание адв. Н. и адв. Г., като секретар, с което е нарушена процедурата по провеждането му, а оттук и взетите решения са незаконосъобразни.
Поставените от касатора въпроси: От кого следва да се води и председателства първото по ред Общо събрание на Е. с. преди да са избрани управителни органи, както и обусловените от него такива: дали участието на председател и протоколчик на първото общо събрание на лица, които не са собственици в ЕС води до незаконосъобразност на взетите решения са релевантни за изхода на спора, тъй като въззивният съд приел липсата на качеството собственик на обект в ЕС на председателя и секретаря на това общо събрание да е опорочило процедурата по провеждането му и незаконосъобразност на взетите на него решения. Позоваването на касатора обаче на липса на съдебна практика по тях с оглед на липсата на изрична разпоредба в закона относно процедурата по провеждането на първото общо събрание на етажната собственост не е достатъчно да обоснове необходимост от тълкуване на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 5, във вр. с чл. 12, ал. 5, изр. 2, във вр. с ал. 4 ЗУЕС, в редакцията му с изм. с ДВ бр. 8/2011 год., което да обоснове наличието на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Правилата за провеждане на общо събрание на етажната собственост са относими и за първото такова, при липса на изрична регламентация и това следва от приложението на закона. Доводите на касатора в тази насока представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда и не могат да обосноват наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки в случая не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените в настоящето производство разноски в размер на 1 957, 88 лв., съгласно представените списък и доказателства за тях – договор за правно обслужване и пощенски разходи.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІ-28 от 14.04.2014 год. по гр. д. № 1961/2013 год. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба на [фирма], управител на Е. с. на сграда D в к-с „С. Р.”, [населено място], чрез адв. Р. Н. и адв. Е.. Г..
Осъжда [фирма], [населено място], представлявано от В. Д., управител на Е. с. на сграда D в к-с „С. Р.”, [населено място], да заплати на Д. М. от И. направените в настоящето производство разноски в размер на 1 957.88 лв. /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и 88 ст./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: