О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 03,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 386/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “М” ООД – гр. С. против определение № 113 от 15.03.2010 г. по ч.т.дело №51/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като е посочил че са налице основанията за касационно обжалване визирани в нормата на чл.281, т.3 ГПК – поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Накратко е изложил оплакванията си за неправилност на обжалвания съдебен акт и е поставил като „съществени процесуалноправни въпроси” тези относно това- допустимо ли е да се прилага разпоредбата на чл.64, ал.3, изр. 2-ро ГПК при положение, че липсвали доказателства за наличието на физическа възможност да се поиска удължаване на съответния срок, от коя дата следвало да се брои установения в чл.64, ал.3 ГПК седмодневен срок за възобновяване на пропуснат срок- от датата на узнаване, че срока бил пропуснат, от настъпване на други обстоятелства или от датата на съобщението за пропускането му. Посочено е, че тези въпроси били поставени в депозираната частна касационна жалба. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК- а именно такъв, който е включен в предмета на спор и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело –изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Поставените от него въпроси нямат връзка с решаващите изводи на съда, а въпросът- от коя дата следвало да се брои установения в чл.64, ал.3 ГПК седмодневен срок за възобновяване на пропуснат срок, е разрешен императивно от закона, който в чл.64, ал.3 ГПК изрично определя началния момент на срока – от съобщението за пропускането му. Дори, обаче, да се приеме, че общо поставените въпроси, въпреки липсата на обосноваване на връзката им с решаващите изводи на съда, са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по посочения текст, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито изложените оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, които имат относимост към разрешаване на процесуалния спор по същество, но са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на такава норма.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 113 от 15.03.2010 г. по ч.т.дело №51/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: