Определение №432 от 30.9.2019 по гр. дело №1063/1063 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
определение по гр.д.№ 1063 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 432

София,30.09 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1063 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стройконсулт“ ЕООД против решение № 412 от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 466 от 2018 г. на Плевенския окръжен съд, въззивно отделение, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 447 от 30.03.2018 г. по гр.д.№ 5161 от 2017 г. на Плевенския районен съд за уважаване на предявените от „Транс инвест“ ЕООД срещу „Стройконсулт“ ЕООД искове:
1. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост върху едноетажна промишлена сграда с площ от 29 кв.м., с идентификатор ……. , намираща се в имот с идентификатор ……. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-56 от 18.09.20… г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], Източна индустриална зона, ведно със съответното на същата сграда безсрочно ограничено вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор ……. .
2. с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и предаване владението на едноетажна промишлена сграда с площ от 401 кв.м., с идентификатор ……. , намиращи се в имот с идентификатор ……. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-56 от 18.09.20… г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], Източна индустриална зона, ведно със съответното на същата сграда безсрочно ограничено вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор ……. и
3. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника „Стройконсулт“ ЕООД да прекрати препятстването и острани пречките за упражняване от „Транс инвест“ ООД на безсрочното му право на строеж върху ПИ с идентификатор ……. с площ от 4298 кв.м. за нуждите на ползването от него на намиращата се в същия ПИ частично разрушена сграда с идентификатор ……. и за целите на възстановяване на разрушената част от тази сграда.
В касационната жалба се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Твърди се противоречие с посочена от касатора практика на ВКС /решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр.д.№ 3180 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр.д.№ 994 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 756 от 17.03.1970 г. по гр.д.№ 133 от 1970 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси:
1. Когато се продава поземлен имот, в който са построени сгради, но същите не са изрично описани в договора като обект на продажбата, придобива ли купувачът собствеността и върху сградите, заедно със собствеността върху поземления имот, в който са построени ?
2. Когато е представен констативен нотариален акт за собственост, но правото на собственост, констатирано с акт, е оспорено от другата страна, но не е предявен иск по чл.537, ал.2 ГПК, отпада ли легитимационното действие на констативния нотариален акт, ако по делото са представени доказателства, че представилата констативния нотариален акт страна не е собственик на спорния имот ?
Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 05.03.2019 г. ответникът „Транс инвест“ ООД оспорва касационната жалба. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да му се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявените искове за собственост на сгради с идентификатори ……. и ……. по кадастралната карта на [населено място] от 2007 г., въззивният съд е приел, че ищецът „Транс инвест“ ООД е собственик на дворно място, съставляващо УПИ ……. в кв. ……. по строителния план на [населено място], в което са изградени процесните сгради, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ……. от 30.05.2001 г. Приел е, че с прехвърлянето на собствеността върху земята купувачът е придобил и подобренията и сградите върху нея, щом в договора за продажба същите не са изключени изрично като предмет на сделката. Поради това е прието, че легитимиращото действие на представените по делото нотариални актове № ……. от 30.11.2001 г. и № ……. от 25.07.2016 г., с които ищцовото дружество е признато за собственик на сградите в този поземлен имот /включително и на двете процесни сгради/ на основание приращение не е отпаднало. Приел е, че действително горепосочените констативни нотариални актове по чл.587 ГПК не се ползват с материална доказателствена сила, но имат легитимиращо действие, за отпадането на което е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Тежестта на доказване е за оспорващия тези нотариални актове, в случая за ответника „Стройконсулт“ ЕООД, който не е доказал оспорването си.
По отношение на правата на ответника „Стройконсулт“ ЕООД върху процесните две сгради, съдът е взел предвид, че с нотариален акт № ……. от 27.06.2007 г. ищцовото дружество „Транс инвест“ ООД е ипотекирало в полза на „Алфа Банк“ АД дворното място, съставляващо УПИ ……. в кв. ……. по строителния план на [населено място], ведно с намиращата се в него сграда- ремонтна работилница /в груб строеж/ с площ 368,64 кв.м. С договор за преобразуване чрез отделяне на дружества с ограничена отговорност от 21.12.2008 г. в имущестгвото на „Рент истейтс“ ООД са включени 16 недвижими имота на „Транс инвест“ ООД, сред които и УПИ ……. в кв. ……. и построените в него административно-битова сграда и ремонтна работилница. С постановление за възлагане от 25.01.2016 г. на ответника „Стройконсулт“ ЕООД е възложен продаден на публична продан имот, собственост на „Рент истейтс“ ООД., представляващ ПИ с идентификатор ……. по кадастралната карта на [населено място] от 2007 г., ведно с построената в него ремонтна работилница със застроена площ от 368,64 кв.м. на две нива, съответстваща на сгради с идентификатори ……. и ……. . Позовавайки се на Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че ответникът „Стройконсулт“ ЕООД не е придобил по силата на публичната продан двете процесни сгради /с идентификатори ……. и ……./, тъй като те не са били ипотекирани и не са били предмет на тази публична продан.

I. Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените въпрроси:
1. Първият поставен въпрос /Когато се продава поземлен имот, в който са построени сгради, но същите не са изрично описани в договора като обект на продажбата, придобива ли купувачът собствеността и върху сградите, заедно със собствеността върху поземления имот, в който са построени ?/ е от значение за конкретното дело, доколкото в решението си въззивният съд е основал извода си, че ищцовото дружество е собственик на процесните сгради, с нотариален акт за продажба на поземления имот, в който процесните сгради не са били описани като предмет на тази продажба. Няма противоречие по този въпрос между посочената от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК и приетото в обжалваното решение:
1.1. В решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр.д.№ 3180 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и в решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр.д.№ 994 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че въприетата съдебна практика по този въпрос цели да улесни доказването и тълкуването на волята на страните по договора за продажба. По принцип, щом като продавачът не е изключил изрично от продажбата сградите, които се намират в прехвърляния имот, те също са предмет на прехвърлителната сделка. Когато обаче от обстоятелствата по делото следва, че сградите не са били предмет на договаряне- нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността им в уговорената цена на продавания имот, презумпцията на чл.92 ЗС следва да се счита за оборена.
1.2. В решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и в решение № 756 от 17.03.1970 г. по гр.д.№ 133 от 1970 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че запазването на собствеността върху сградата следва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл.92 ЗС. Във всички случаи обаче действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД.
1.3. В обжалваното решение напълно в съответствие с практиката на ВКС е прието, че след като в нотариалния акт № …… от 30.05.2001 г. продавачът не е изключил сградите като предмет на договора за продажба на УПИ, то собствеността на тези сгради следва да се счита прехвърлена заедно с прехвърлянето на мястото. От установените по делото обстоятелства и от текста на договора за продажба от 30.05.2001 г. не се установява между страните по този договор да е било уговорено нещо друго, по-специално- продавачът на мястото да е изключил от предмета на договора сградите, намиращи се в това място.

2. По втория поставен въпрос /Когато е представен констативен нотариален акт за собственост, но правото на собственост, констатирано с акт, е оспорено от другата страна, но не е предявен иск по чл.537, ал.2 ГПК, отпада ли легитимационното действие на констативния нотариален акт, ако по делото са представени доказателства, че представилата констативния нотариален акт страна не е собственик на спорния имот ?/ няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, включително и задължителната такава. Напълно в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че констативните нотариални актове, с които ищецът е признат за собственик по приращение на сградите в поземления имот, не се ползват с материална доказателствена сила, но имат легитимиращо действие, което може да бъде оспорено от насрещната страна по делото и че именно нейна е доказателстветата тежест да обори констатациите на нотариуса в тези нотариални актове.

II. Няма основание за допускане на касационното обжалване на решението на Плeвенския окръжен съд и на основание чл.280, ал.2 ГПК: Няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Решението на Плевенския окръжен съд не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Представените пред ВКС с молбите от 27.03.2019 г. и 30.05.2019 г. писмени доказателства /нововъзникнали след решението на въззивния съд/ сами по себе си не могат да обусловят допускането на касационно обжалване на решението, тъй като няма процесуална възможност да бъдат приети като доказателства по делото в касационното производство и тъй като във връзка с тези доказателства касаторът не е поставил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито водят до съмнение за недопустимост или нищожност на постановеното решение.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
Тъй като не са представени доказателства за направени от ответното дружество разноски по делото пред ВКС, такива разноски не следва да му се присъждат.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 412 от 26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 466 от 2018 г. на Плевенския окръжен съд, въззивно отделение, I граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top