1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С., 04.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1411 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-П. против въззивно решение № 1148 от 02.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1491/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 1188 от 11.05.2009 г. на Пловдивския районен съд, 11 гр. с-в, постановено по гр.д. № 4243/2007 г., са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 211, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от касатора срещу Стойка П. А. от [населено място] и К. Г. Г. от [населено място], да му заплатят солидарно причинените му имуществени вреди от липси на строителни материали на стойност 59 660,38 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата, за периода 13.12.2006 г. – 14.12.2007 г., в размер на 300 лв. и от липси на отоплителни материали на стойност 16 286,40 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на сумата, за периода 13.12.2006 г. – 14.12.2007 г., в размер на 200 лв., констатирани с ревизионен акт, за периода 20.12.2004 г. – 29.11.2006 г.
Постъпила е и частна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-П. срещу определение № 2764 от 24.09.2012 г. по в. гр.д. № 1491/2011 г. на ПОС, с което в производство по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ въззивният съд е осъдил касатора да заплати на К. Г. Г. сумата от 4 000 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния и касационния съд при първото разглеждане на делото. Твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като страната не е представила пред съда списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което такива не следва да й бъдат присъдени и моли за отмяната му.
В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос как се разпределя доказателствената тежест в производство с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и въз основа на какви доказателства се установява наличието на настъпила липса в патримониума на работодателя. Твърди, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Представя съдебна практика, както следва: решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 758/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 1304 от 13.07.2005 г. по гр.д. № 838/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1281 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 2287/2008 г. на V г.о. на ВКС, решение № 345 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 1313/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, постановени по стария процесуален ред, която предпоставя основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представените две определения на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото разрешение в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Стойка П. А. от [населено място] и К. Г. Г. от [населено място], не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразяват становище по касационната жалба и по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с цена над 5000 лв., и обусловен от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, въззивният съд е приел, че за процесния период – 20.12.2004 – 29.11.2006 г., не е доказано наличието на липси на С. в претендираните размери, тъй като не е установено, че процесните строителни и отоплителни материали при получаването им са били заприходени по партида на ответниците. А след като липсват доказателства процесните стоки да са били заприходени на всеки един от ответниците, няма как да се провери/съпостави дали точно тези материали липсват при извършването на инвентаризацията, за да се изследват причините за липсите и евентуално да се вмени заплащането на паричната им равностойност от ответниците.
На поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос в изложението за допускане на касационно обжалване, а именно – как се разпределя доказателствената тежест в производство с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и въз основа на какви доказателства се установява наличието на настъпила липса в патримониума на работодателя, е даден отговор при първото разглеждане на делото от касационната инстанция с решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г. на Трето гражданско отделение, а именно, че при констатация на липси на парични или материални ценности се презюмира, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. Именно в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, при новото разглеждане на делото въззивният съд е извършил нови съдопроизводствени действия като е изслушал съдебно-счетоводна експертиза и приел писмени доказателства, както и съобразно становищата и възраженията на страните, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка и обусловеност и е стигнал до извода за неоснователност на предявените искове, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответниците като МОЛ при условията на солидарност. Т.е. поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със задължителните указания на касационния съд при първото разглеждане на делото, поради което не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакванията на касатора за необоснованост на извода на съда за неоснователност на предявените искове касаят съществото на спора и са свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка. Оплакванията за допуснати нарушения на съда при обсъждане на доказателствата по делото по същество, съставляват основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция проверява поставен ли е правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и по който е налице някой от критериите за селекция по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка поставените въпроси не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е да даде отговор на правни въпроси, а не да извършва собствена преценка на фактите по делото.
Частната жалба от [фирма] срещу определение № 2764 от 24.09.2012 г. по гр.д. № 1491/2011 г. на ПОС, с което в производство по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ въззивният съд е осъдил касатора да заплати на К. Г. Г. сумата от 4 000 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния и касационния съд при първото разглеждане на делото, е основателна. Производството по делото пред първоинстанционния и въззивния съд се е развило по реда на ГПК/1952 г. отм/, поради което и молбата на К. Г. Г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските въззивният съд правилно е разгледал при условията на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./. Съгласно тази разпоредба обаче, съдът в срок от два месеца след влизане в сила на решението, по свой почин, или по искане на страните, може да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая пред въззивния съд спорът е бил висящ, въззивното решение не е влязло в сила и съдът не е следвало да се произнася по молбата на ответника Г. за изменение на решението в частта му за разноските, за разлика от предвиденото в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК/2007 г./, съгласно която в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая, в нарушение на закона, въззивният съд се е произнесъл по подадената преждевременно молба на К. Г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и молбата на Г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./, следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1148 от 02.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1491/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 20704/02.08.2012 г. на [фирма] [населено място].
ОТМЕНЯ определение № 2764 от 24.09.2012 г. по в.гр.д. № 1491/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Г. Г. от [населено място], с вх. № 20195/27.07.2012 г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: