3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С., 04,06, 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 766 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4552 от 7.VІ.2011 г. на Т. П. И. от [населено място], област В., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 690 на Софийския апелативен съд, ГК, от 2.V.2011 г., постановено по гр. дело № 346/2011 г., с която е бил отхвърлен неговият пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответното [фирма]-С. за разликата над присъденото му по този ред застрахователно обезщетение от 10 000 лв. и до пълния предявен по делото негов размер от 30 000 лв.
Оплакванията на касатора И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение както на материалния закон /Конституцията на Република България, а също и чл.чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се инвокира довод, че неправилно е било прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна на касатора като пешеходец. Поради това И. претендира за частичното касиране на обжалваното въззивно решение и за постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият му иск срещу ответното застрахователно д-во да се уважи изцяло – вкл. и за разликата от 20 000 лв. до пълния предявен по делото размер на претенията, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от 8.ХІ.2006 г. /датата на процесното ПТП/ и до окончателното й изплащане, като му бъдат присъдени и направените „пред двете инстанции разноски”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. П. И. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „недопускайки касационно обжалване, ВКС нарушава чл. 124 от Конституцията за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища с цел съдебната практика да бъде безпротиворечива, вкл. и тези решения на ВКС, които противоречат едно на друго”.
Ответното по касация [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Т. П. И. от [населено място], област В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда този въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос или недопустимото негово отъждествяване с въведени в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение предвид наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 690 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 2.V.2011 г., постановено по гр. дело № 346/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която прекият иск на Т. П. И. от [населено място], област В. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, воден срещу [фирма] – С., е бил отхвърлен за разликата над присъденото застрахователно обезщетение от 10 000 лв. и до пълния предявен по делото негов размер от 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2