1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр.София, 07.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3664/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. В. С. срещу определение на Варненски окръжен съд № 1971 от 02.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1008/ 2019 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено определение на Провадийски районен съд от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 118/ 2019 г. и като краен резултат производството по делото на районния съд е прекратено поради местна неподсъдност на спора и делото е изпратено за разглеждане от Варненски районен съд.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като с него се определя местно компетентния съд по отношение на ответник, който към момента на предявяване на иска е имал известен постоянен и настоящ адрес в България. Според него в тази хипотеза не е приложима разпоредбата на чл.107 ал.2 ГПК, а тази на чл.105 ГПК. Освен това поддържа, че фактическият извод на съда относно трайното местоживеене на ответника Ж. С. е произволен, основан е на документи без доказателствена стойност и без да бъде взет предвид издаден от община Варна официален документ относно наличие на постоянен адрес на ответника в България. Излага и съображения, че обжалваното определение противоречи на предходно определение на същия съд по въпроса за местната подсъдност, с което Провадийския районен съд е бил определен за местно компетентен да разгледа спора. Поради това жалбоподателят моли обжалваният акт да бъде отменен, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи вероятната негова недопустимост, доколкото с предходно определение на същия съд, влязло в сила, за местно компетентен е обявен районният съд в Провадия. Освен това поставя процесуалноправния въпрос съставляват ли надлежни доказателства за трайното пребиваване на ответника на територията на друга държава потвърждение за регистрация в служба за адресна регистрация, решение за социално подпомагане и писмо от отдел „Социални дейности”, издадени от органи на тази друга държава.
Ответната страна Ж. С. С., чрез упълномощен от нейната майка и законен представител И. А. П. адвокат, оспорва частната жалба. Според нея жалбоподателят не е формулирал конкретни правни въпроси, по които касационното обжалване да бъде допуснато, нито е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по т.3 на ал.1 чл.280 ГПК. Излага и съображения за правилност на обжалваното определение.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния Провадийски районен съд делото било образувано въз основа на искова молба, подадена от С. С. срещу Ж. С., чрез нейната майка и законен представител И. П., предявен бил иск за установяване на несъществуването на вземания, за които е издаден изпълнителен лист от Варненски окръжен съд по ч.гр.д.№ 893/ 2017 г. По исковата молба е образувано гр.д.№ 1435/ 2018 г., производството по което било прекратено с определение от 19.11.2018 г. Районният съд приел, че местно компетентен да разгледа спора като първа инстанция е съдът във Варна, в чиито район е постоянният адрес на ответника. По повдигната от съда във Варна препирня за подсъдност се произнесъл Варненски окръжен съд с определение № 179/ 18.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 53/ 2019 г. Той определил за компетентен да разгледа спора Провадийски районен съд, като посочил, че за местната подсъдност не може да се следи служебно, а само ако ответникът направи възражение. Делото било върнато на определения за местно компетентен съд, който връчил на ответника препис от исковата молба и доказателствата. Срещу тях постъпил отговор (вх.№ 1483/ 07.03.2019 г.), в който процесуалният представител на ответника е направил възражение за местна неподсъдност. Той посочил, че доверителката му пребивава постоянно в Мюнхен, Германия, поради което местно компетентен да разгледа спора е съда в С., където е адресът на процесуалния представител. С определение от 11.03.2019 г. Провадийски районен съд уважил направеното възражение, прекратил производството пред себе си и разпоредил делото да бъде изпратено на Софийски районен съд. По жалба на ищеца С. срещу това определение е постановен обжалваният в настоящето производство акт на Варненски окръжен съд. С него въззивната инстанция потвърдила извода на първоинстанционния съд, че той е местно некомпетентен да разгледа спора, тъй като ответницата трайно пребивава в чужбина и е приложима нормата на чл.107 ал.2 ГПК. Фактът на трайното пребиваване в чужбина съдът установил от приложените по делото писмени доказателства – потвърждение за регистрация в служба за адресна регистрация, решение и писмо на отдел „Социални дейности” – Мюнхен. Относно местно компетентния да разгледа спора съд въззивната инстанция направила различен извод от първата. Тя посочила, че компетентен е съда, където е адреса на пълномощника на установилия се трайно в чужбина ответник, който в случая е в [населено място]. Затова за местно компетентен бил счетен Варненски районен съд, комуто въззивната инстанция изпратила делото за разглеждане.
Не съществува твърдяната от касатора вероятност за недопустимост на така постановения акт. Съгласно установената практика съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения, или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Такова основание не се твърди, вероятната недопустимост касаторът извежда от противоречие между два съдебни акта, единият от които е влязъл в сила, а другият – не, без да държи сметка, че вторият акт е постановен при настъпила промяна в обстоятелствата (връчен препис от исковата молба на ответника и направено от него възражение за местна неподсъдност). При тези обстоятелства не съществува съмнение, че вторият акт може да е недопустим поради постановяването му по спор, който вече е разрешен във влязъл в сила акт.
При държаните от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, при необходимост да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и по разрешаването на въпроса има установена практика, съобразена при постановяване на обжалвания акт Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност, като не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко (решение № 11/ 03.02.2017 г. по т.д.№ 50424/ 2016 г., ІІІ г.о. и цитираното в него). Съдът не е длъжен да приеме, че ответникът не се е установил трайно в чужбина само поради обстоятелството, че има декларирани на територията на страната постоянен и настоящ адрес. Постоянен и настоящ адрес на територията на Република България са административно задължени да декларират и живеещите в чужбина български граждани (чл.93 – чл.97 ЗГР).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски окръжен съд № 1971 от 02.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1008/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: