О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр.София, 08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4040/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 1184/ 26.10.2015 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 568 от 25.03.2015 г. по гр.д.№ 508/ 2015 г., с което са отхвърлени предявените от И. Б. И. против [фирма], [населено място], искове. С определението И. Б. И. е осъден да заплати разноските на ответната страна – 500 лв адвокатско възнаграждение.
Ищецът по делото – И. Б. И. – е поискал изменение на определението в частта за разноските. Моли искането на ответната страна за разноски да бъде отхвърлено изцяло или размерът на присъдените разноски да бъде намален, тъй като не е представен документ, доказващ плащане на сумата 500 лв, а ако възнаграждението е платено, то е прекомерно.
Ответникът [фирма] оспорва искането като твърди, че плащането на възнаграждението е доказано с представения от него договор за правна защита, както и че това възнаграждение не може да бъде намалявано, защото е в рамките на минимума, предвиден в Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира молбата за изменение на определението от 26.10.2015 г. в частта за разноските за неоснователна. Касационното производство е образувано по жалба на И. Б. И. срещу въззивно решение, отхвърлящо предявените от него искове. Решението не е допуснато до касационно обжалване, поради което само ответникът има право на разноските, сторени в касационното производство. С молба от 23.09.2015 г. процесуалният представител на [фирма] е представил договор за правна защита и съдействие с.Б № 223858 от 24.06.2015 г., в който е удостоверено, че за изготвяне на отговор срещу касационната жалба, процесуално представителство и защита, ответникът е заплатил в брой 500 лв възнаграждение на адвоката. Това е достатъчно доказателство за извършване на разноските (т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 6/ 2012 г.), поради което искането на И. Б. И. за неприсъждането им се явява неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на разноските в по-нисък размер поради прекомерност на уговореното възнаграждение. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, възнаграждението не може да е в размер по-малък от 500 лв. А съгласно чл.78 ал.5 ГПК, разноските за адвокатска защита не могат да бъдат присъдени в размер под този, предвиден като минимален, каквато и да е фактическата и правната сложност на делото.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Б. И. за изменение на определение № 1184/ 26.10.2015 г. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 4040/ 2015 г., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: