О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№432
[населено място] 08.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№958/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С определение №748/28.11.2016г.,постановено по в.т.д.№128/16г., Варненски апелативен съд е оставил без уважение като неоснователно искането,направено от процесуалния представител на „Р. Б. И.“ГмбХ в съдебно заседание на 26.10.16г. , за присъждане на направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу това определение е подадена частна жалба от молителя „Р. Б. И.“ГмбХ . В нея са изложени съображения за неправилност , незаконосъобразност и необоснованост.Счита,че след като е бил посочен от въззивника като ответник по въззивната жалба и конституиран като такъв в производството,при частично отхвърляне на въззивната жалба на ищеца,му се дължат разноски за предприетите от него процесуални действия
Ответната страна по частната жалба Г. С. М. не е взел становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Частният жалбоподател е участвал в производството по търговското дело в качеството му на евентуален ответник.С първоинстанционното решение предявените срещу него искове са били оставени без разглеждане. Решението е било обжалвано от ищеца Г. М. – с въззивна жалба срещу частта му,с която исковете са били отхвърлени по отношение на главния ответник и с частна жалба срещу частта му по отношение на отказа да бъдат разгледани исковете срещу евентуалния ответник. В образуваното пред апелативния съд въззивно производство последният е депозирал писмени отговори както на въззивната,така и на частната жалба.Към отговора на последната е представил банково извлечение от сметка за платени от него разноски за упълномощения да подаде отговора на частната жалба адвокат.С отговора е поискано присъждане на тези разноски. С определение №221/30.03.16г. въззивният съд се е произнесъл по частната жалба,като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му /с характер на определение/,с която исковете срещу „Р. Б. И.“ГмбХ са оставени без разглеждане.Това определение е обжалвано пред ВКС от ищеца,като по частната му касационна жалба е образувано частно производство под №1251/16г. по описа на ВКС,първо т.о.С определение №310/14.07.16г. съставът на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на определението на ВАпС,с което последното е влязло в сила. В единственото проведено във въззивната инстанция съдебно заседание от 26.10.16г. адв.А. /която е представлявала и двете търговски дружества – ответници/,пледирайки по същество срещу въззивната жалба на ищеца /насочена срещу решението по съществото на спора между Г. М. и [фирма]/, е поискала да бъдат присъдени разноски и в полза на „Р. Б. И.“ГмбХ. Представен е списък за разноски в различен от исканите с частната жалба размер.
След постановяването на решението по съществото на спора между ищеца и главния ответник, ВАпС е постановил отделно определение,с което се е произнесъл по искането,направено в съдебното заседание, за присъждане на разноски в полза на „Р. Б. И.“ ГмбХ.Това определение под №748/28.11.16г. е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.Със същото съдът е приел,че тъй като това дружество не е страна във въззивното производство,разноски за него не му се дължат. Тъй като същото е участвало като страна в развилото се частно производство по обжалване частта от решението,с което исковете срещу него са били оставени без разглеждане,за това производство му се дължат разноските,които е поискало с отговора на частната жалба.Констатирал е,че с определение №221/30.03.16г. е пропуснал да се произнесе по това искане,но доколкото страната не е поискала изменение на определението в предвидения в разпоредбата на чл.248 ГПК срок,е приел,че не е налице основание за уважаване на искането,направено по-късно.
Определението на ВАпС е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по искането за разноски.За страната „Р. Б. И.“ ГмбХ това е определение №221/30.03.16г.,с което въззивната инстанция е потвърдила отказа на първата инстанция да разгледа предявените срещу нея искове, но е пропуснала да се произнесе по искането й за разноски.В едноседмичен срок, считано от 08.04.16г. – датата,на която на страната е било съобщено това определение,съгласно чл.248 ал.1 вр. чл.275 ал.1 изр.1 ГПК, тя е имала възможност да поиска въззивният съд да го допълни , като й присъди направените в частното производство разноски. Доколкото не е упражнила това свое право в законоустановения преклузивен срок,тя не може да стори това по-късно.Искането,направено в съдебното заседание на 26.10.16г., като преклудирано,не подлежи на уважаване. Към момента на влизане в сила на съдебния акт на ВКС,с който окончателно е приключил спорът с „Р. Б. И.“ГмбХ – 14.07.16г. не са били налице данни за други направени от тази страна разноски по въззивното производство. Поради това евентуално направени след тази дата разноски следва да останат в тежест на същата.Въззивният съд е постановил правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №748/28.11.2016г.,постановено по в.т.д.№128/16г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.