Определение №432 от 9.10.2019 по ч.пр. дело №2200/2200 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432
гр. София, 09.10.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2200 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците Р. В. и „В. и син“ ЕООД срещу разпореждане на Пловдивски апелативен съд за връщане на частна касационна жалба с искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът „ХипоКредит“ АД не изразява становище.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
Предварително следва да се отбележи, че въпросът за предоставянето на правна помощ по отношение на всички ответници е окончателно решен с влязлото в сила определение на първоинстанционния съд от 19.05.2017 г.
По образуваното пред него частно производство апелативният съд с определение № 443/19.10.2018 г. е потвърдил обжалваното от всички ответници първоинстанционно разпореждане за връщане на въззивната им жалба срещу първоинстанционното решение по делото.
На жалбоподателите Р. В. и „В. и син“ ЕООД съобщения за въззивното определение, заедно с преписи, са били изпратени на посочения по делото адрес (съвпадащ и с вписания в търговския регистър адрес на управление).
И четирите събщения са били върнати по делото невръчени, с отбелязвания на връчителя, че на посочения адрес няма афиширан офис на фирмата, не е открит представител на фирмата, респ. близък на жалбоподателя В., на които да бъдат връчени съобщенията, а съседите нямат сведения – установено при извършените от връчителя шест, респ. пет, посещения на адреса в периодите 18 ноември – 16 декември и 20 декември – 20 януари.
Въз основа на тези отбелязвания въззивният съд с разпореждания от 20.12.2018 г. и 25.01.2019 г. е приложил съобщенията към делото на основание чл. 41 и чл. 50, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че с оглед извършените по реда на чл. 41 и чл. 50, ал. 2 ГПК връчвания подадената по пощата на 29.01.2019 г. частна касационна жалба е просрочена.
Частната жалба е обоснована с довода, че не е налице напускане на адреса, доколкото впоследствие на жалбоподателите са били връчвани съдебни книжа на същия адрес.
Жалбата е основателна. Условие за връчване по реда на чл. 41, респ. чл. 50, ал. 2 ГПК, е страната да отсъства от адреса за повече от един месец, респ. да го е напуснала. В разглеждания случай такива обстоятелства не са установени – в нито едно от извършените от връчителя удостоверявания не е отразено страните да са напуснали адреса или жалбоподателят В. да отсъства за повече от месец. Удостоверено е единствено, че жалбоподателят В. или негов близък, респ. служител на дружеството, не са намерени на адреса, което обаче не е тъждествено на напускане на адреса, а е основание за връчване на съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Въззивният съд обаче не е разпоредил връчване по този ред, поради което следва да се приеме, че на жалбоподателите определението не е редовно връчено, за тях срокът за обжалване не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към момента на подаване на частната касационна жалба. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 161/06.02.2019 г. по ч. т. д. № 575/2018 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, и връща делото за администриране на частна касационна жалба вх. № 907/01.02.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Scroll to Top