О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 17.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 102/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Т. Д. К. и М. Н. А. против решение №259/06.11.2008г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №726/2008г. по описа на съда,като е оставено в сила решение №31/24.04.2008г. постановено по гр.д. №245/2006г. по описа на Ч. районен съд,с което признато за установено по отношение на ответниците Т,че собственик на недвижим имот №000055 от 9,423 дка,с начин на ползване”Л” в землището на с. В.,община Ч. , е собственост на Държавата-държавна частна собственост и двамата горепосочени ответници са осъдени да предадат владението върху описания в решението недвижим имот.
В писменото си изложение за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по съществен матераилноправен и процесуалноправен въпрос,в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т. 1,т.2 и т. 3 от ГПК.
В изложението си касаторите посочват,че с въззивното решение съдът не е изяснил въпроса за собствеността на процесния имот,характера на земеделска земя,оттам и кой е титуляр на правото на собственост върху тази земя,като се твърди,че въпреки представените доказателства по делото е останало недоказано,че процесният имот е частна държавна собственост. Наред с това се поддържа от касаторите,че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,свързан с принадлежността на правото на иска. Изложени са доводи,във връзка с представителството на Държавата и липсата на активна процесуална легитимация,по предявения от Министър на з. и г. иск. С така изложените доводи не се обосновава нито една от хипотезите на член 280 ал.1 ,точки 1,2 и 3 от ГПК. Изложените такива,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК ,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 от ГПК. Наред с това,като твърдят,че се позовават на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторите не сочат нито един съдебен акт на ВКС,за който да се заявява, че постановеното от въззивния съд решение е в противоречие със същия. По отношение на наличие на хипотезата на т.2 на член 280 ал.1 от ГПК,касаторите нито посочват решение на долустоящи съдилища на ВКС постановени по идентични спорове,които да противоречат на постановеното с обжалваното въззивно решения,нито прилагат такива към изложението си. По отношение на хипотезата на т.3 от горната разпоредба от ГПК,липсват каквито и да било доводи,само посочените вече касационни оплаквания,а за да е налице тази хипотеза е необходимо ,във връзка с произнасянето на съда по съществените въпроси,да има непълнота или неяснота на правната уредба,която да се отстрани по пътя на тълкуването. Само позоваването и цитирането на разпоредбата на член 280 ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК,придружено със касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,не може да обоснове допускане на касационно обжалване по смисъла на горепосочената разпоредба от закона.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №259/06.11.2008г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №726/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: