О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 21.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 136 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 421 от 30.09.2009 година по гр.д. № 294/2009 година на Благоевградски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, предявени от В. Е. С. от с. О., община Г. против Д. лесничейство “Г”, гр. Г. за сумата 1200 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили от изпълнение на незаконосъобразен административен акт, както и за сумата 261 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата до 2247 лева. Изцяло е отхвърлен като неоснователен искът за обезщетение за неимуществени вреди, както и искът за мораторни лихви до размер на 488,77 лева. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че в изпълнение на наказателно постановление № 224/20.08.2003 г. на директора на ДГС гр. Г., ищецът В е бил санкциониран за административно нарушение по чл. 80, ал.13 ЗГ за извършен превоз на 7,49 куб.м. иглолистни бялоборови дъски без позволително за извоз, голяма част от който материал не е бил маркиран с производствена марка, с налагане на глоба и конфискация на дървения материал. Наказателното постановление е било отменено с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 106/2004 г. на районен съд гр. Г.. Конфискуваният дървен материал, противозаконно отнет от други лица по време на съхраняването му в склад на държавното лесничейство, не е бил върнат на ищеца. Съдът е приел, че вредите, произтекли за ищеца от изпълнението на отмененото наказателно постановление са в размер на пазарната стойност на отнетия му дървен материал – 1200 лева, в който размер е уважил претенцията, квалифицирайки я по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ като вреди от действия на орган на държавната администрация по повод изпълнение на административна дейност. Приел е, че претенцията за пропуснати ползи в размер на очаквана печалба от препродажбата на дървения материал на трето лице е неоснователна, тъй като ищецът не е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ, т.е. печалбата не е типична очаквана полза от продажба на стоки, а реално пропуснат доход от препродажбата на конфискувания дървен материал не е доказан. Приел е, че не са доказани и морални вреди, изразяващи се в накърняване имиджа на ищеца като търговец на дървен материал, тъй като ищецът няма установена търговска практика с предмет препродажба на дървен материал; не е търговец с изграден имидж, който би могъл да бъде увреден от неизпълнение на задължение по конкретна сделка.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която исковете са отхвърлени като неоснователни е постъпила от В. Е. С. от с. О., община Г.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос, а именно: подлежат ли на обезщетяване всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове и действия на администрацията, е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение № 1* от 05.11.2007 година по гр. д. № 241/2007 година на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 185 от 20.02.2009 година по гр. д. № 2040/2008 година на Административен съд гр. П. и решение от 08.06.2009 г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба Д. г. с. “., гр. Г. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени. С к. жалба вх. № 3* от 11.11.2009 г. Д. г. с. “. обжалва въззивното решение в частта му, с която искът за имуществени вреди е уважен за стойността на 5,83 куб. м. дървен материал. Поддържа се, че решението подлежи на касационно обжалване поради постановяването му в нарушение на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изследвал възражението, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.`1, ал.1 ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ. В съответствие с установената практика, съдът е приел, че държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е изследвал реално настъпилите за ищеца вреди – вреди в резултат на действията, предприети въз основа на отмененото наказателно постановление № 224/20.08.2003 г. на директора на ДГС гр. Г., изразяващи се в стойността на конфискуваното имущество. В съответствие с установената практика са и изводите, че не подлежат на репариране вреди от евентуално пропуснати печалби, тъй като евентуално пропуснатата полза не е в непосредствена зависимост от предприетото от администрацията незаконосъобразно действие. В съответствие с установената практика по процесуалния въпрос относно доказателствената сила на документите е и изводът на съда, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че конфискуваният дървен материал е бил изкупен от трето лице, поради което от непредаването му са настъпили реални вреди – представеният по делото оспорен частен документ не установява твърдяната от ищеца продажба на конфискуваното имущество. В съответствие с практиката по чл. 4 ЗОДОВ е и изводът на съда, че не могат да настъпят вреди от накърнен търговски имидж за лице, което не е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ.
Не е налице и твърдяното противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените съдебни решения, които касаят проблеми относно увреждане в резултат на бездействие на висш колективен орган на държавна власт (решение № 1* от 05.11.2007 година по гр. д. № 241/2007 година на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд) и отговорността на държавата при вреди, резултат от изживян психически стрес от незаконни действия на правозащитни органи (решение от 08.06.2009 г. на Софийски градски съд), без да засягат въпросът за причинната връзка между увреждания от действия на администрация и пропуснати ползи от евентуални печалби, нито въпросът доколко претендиращият вреди от накърняване на доброто му име в професията следва да упражнява реално същата професия.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въз основа на въведените доводи в касационната жалба, подадена от Д. г. с. “., гр. Г.. Изложените от касатора доводи не сочат предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК – не извеждат обуславящ изхода на делото въпрос, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; разрешаван противориво от съдилищата или имащ значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421 от 30.09.2009 година по гр.д. № 294/2009 година на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: