О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 432
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 699/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Р” Е. срещу въззивно решение № 261 от 02.12.2008 г. по гр.д. № 46/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 30.10.2007 г. по гр.д. № 26253/2006 г. на СРС, 26 състав. С последното първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователен предявения от касатора иск срещу “И” О. за признаване за установено, че не дължи на ответното О. сумата 3 500 евро, представляваща неустойка по договор за наем от 22.03.2005 г., за която сума срещу касатора е издаден изпълнителен лист на основание чл.237 ГПК (отм.).
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност па обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което и на основание чл. 281, т. З ГПК се иска отмяната му.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. З, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с наличието на произнесени от Софийски градски съд специфични материалноправни въпроси, обусловили крайния правен резултат по делото, а именно 1./действителен ли е договор за наем на неизграден имот и 2./ може ли да се предаде за ползване по предназначение като офис имот, за който няма подписан Акт обр.16 поради липса на ел.захранване и съответно разрешение за ползване, като според касатора даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на въззивните съдилища, постановени в производство по чл.244 ГПК (отм.).
Ответникът по касация “ “И” О. не са възразили срещу допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
С въззивното решение е прието, че страните се договорили ищецът да предостави по силата на сключения на 22.03.2005 г. договор за наем ползването на недвижим имот – апартамент в административно – жилищна сграда, считано от 01.06.2005 г., като предаването на имота в напълно завършен вид следва да се извърши на 01.06.2005 г. с приемателно-предавателен протокол. Съгласно договора наемодателят следва да представи и осигури в срок до 1.11.2005 г. издадено разрешително за ползване, като в случай, че след предаване на имота и преди издаването на разрешение за ползване на сградата наемателят бъде възпрепятстван да използва наетия имот поради забрана на компетентни органи, както в случая е процедирано от “Е” АД, и освен това наемодателят забави издаването на разрешително/ както е в случая) последният дължи заплащането на неустойка в размер на 1000 евро месечно, като за първия месец неустойката е в размер на 500 евро.
Спорът се е концентрирал върху възражението на настоящия касатор и ищец по отрицателния установителен иск, налице ли е договор предвид липсата на годен към момента на сключване на договора предмет, т.е. че е нищожен, счетено от съда за неоснователно по съображения, че той не противоречи на императивни правни норми или на добрите нрави. Обстоятелството, че към момента на сключването му имотът не е бил изграден в минимално необходимия вид за самостоятелност според него не води до извода, че предметът на договора е невъзможен, тъй като вещта е подлежала на създаване. Направен е извода за дължимост на неустойка, независимо че договорът е прекратен, а това е с предизвестие, което изтичало в началото на месеца, заключаващ исковия период и след като в договора е ,уговорено, че неустойка се дължи и за започнал месец то иска е основателен в предявения размер.
Обсъдено е и възражението, че неизпълнението на ищеца се дължи на непреодолима сила, като е счетено, че спирането от страна на “Е” АД до изграждане на нов единичен трафопост, от който ще стане кабелното захранване на сградата не представлява форсмажорно обстоятелство, но дори и да има такъв характер, то не освобождава ищеца и в тази насока според съда приложима е разпоредбата на чл.306, ал.1 ТЗ и обстоятелството, че е следвало да предаде имота на 1.06.2005 г., докато писмото на “Е” датирало от 21.07.2005 г.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК като обуславящ решаващите изводи на съда за уважаване на предявения осъдителен иск, но по отношение на същите не е налице сочения от него селективен критерий по 280, ал. 1, т.2 ГПК.
Цитираните в жалбата и приложени към изложението определения, макар и окончателни, не съдържат произнасяне по формулираните от касатора материалноправни въпроси предвид естеството на производството по чл.244 ГПК (отм.), в които въззивният съд се е произнесъл по въпроса съставлява ли от външна страна процесния договор годно изпълнително основание, извън предмета на който стои преценката за неговата действителност. Актът, с което това производство приключва не се ползва със сила на пресъдено нещо, като при спор относно съществуването на изпълняемото право този въпрос може да бъде разрешен само в нарочен исков процес – по чл.252 или чл.254 ГПК (отм.), какъвто и проведения. Влязли в сила решения, разрешаващи в противоположен смисъл разгледаните от въззивния съд въпроси не са посочени, което позволява да се приеме, че не е осъществена допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на постановеното от него решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 02.12.2008 г. по гр.д. № 46/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: