Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
853_17_opr_288_108zs@496gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 13.07. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.06.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 853 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по касационна жалба на [фирма], С., срещу въззивно решение от 23.11.2016 г. по възз. гр. д. № 154 /2016 г. на Окръжен съд – Разград, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение и вместо това е постановено друго, с което срещу жалбоподателя е уважен иск с равно основание чл.108 ЗС на ЕТ И. Т. С. с фирма „Б. – И. С.” за самостоятелен обект на партерния етаж на жилищен блок със застроена площ 96.60 кв.м., индивидуализиран в решението, признати са за недоказани оспорвания по чл.194,ал.3 ГПК на нотариални актове и и е отхвърлено искане по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариални актове.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна ЕТ И. Т. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Спорът между страните е дали ответникът е придобил от публична продан право на собственост върху процесния обект или върху други обекти.
Въззивният съд е изложил мотиви за това, че процесният обект е различен от двата обекта, които се намират на същия етаж в същата сграда, които са възложени на ответника от ЧСИ :
Ищецът е придобил на същия етаж в същата сграда два обекта чрез покупко-продажба с нотариален акт от 2005 г. Обектът административен офис е разделен от обекта закусвалня през 2003 г., фактически съществува и е обособен самостоятелен строеж по смисъла на §5,т.39 ДР ЗУТ и самостоятелен обект на собственост, площта му е 94.80 кв.м.. Двата обекта са съществували като самостоятелни още при съставянето на нотариалния акт за собственост през 2005 г.. Следователно процесният обект е самостоятелен обект на собственост, годен за извършване на разпоредителни сделки.
Обстоятелството, че няма идентификатор не би могло да се отрази на правото на собственост или да определи помещението като самостоятелен или несамостоятелен обект, тъй като се касае за административна процедура, която е функция на правото на собственост, а не обратното. Правото на собственост върху процесиия обект не е прехвърлено на ответника, тъй като според заключенията на СТЕ той не е предмет на нито едно от двете постановления за възлагане на закусвалня и на административен офис. Възложеният с постановлението обект е за жилищни нужди с други граници и площ.
Няма съмнение, че ответникът го владее, като твърди, че го владее на основание постановление за възлагане, чийто предмет на възлагане обаче е закусвалня.
Жалбоподателят е подал бланкетна касационна жалба, в която не се съдържа нито един конкретен довод за недопустимост и / или неправилност на въззивното решение, а единствено изброяване на видовете възможни пороци, визирани в чл.281,т.2 и 3 ГПК.
Няма съмнение за недопустимо произнасяне от въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел процесуалноправни и материалноправни въпроси :
· Допустим ли е иск за собственост на длъжника по изпълнението, чийто имот е продаден на публична продан, срещу купувача от публичната продан за възложения на купувача в публичната продан имот на длъжника, да се брани срещу купувача на публичната продан извън хипотезата на установяване, че длъжникът не е бил собственик на процесния недвижим имот по смисъла на чл.499,ал.1 ГПК;
· Изведени са и разновидности на този въпрос;
· При наличие на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот кои лица и на какви основания могат да оспорват настъпването на вещнопрехвърлителния ефект по отношение на описания в постановлението недвижим имот и дали длъжникът по изпълнението е измежду тези лица;
· Може ли в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършване на публичната продан;
· Кога може да се отрече вещният ефект на влязло в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане;
· Въпроси, свързани с допустимата защита на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на публичната продан и материалноправната незаконосъобразност на публичната продан;
· Важат ли правилата за недействителност на правна сделка по отношение на публичната продан и постановлението за възлагане;
· Въпроси, свързани с правопораждащото действие на публичната продан.
Тези въпроси не са обуславящи, защото въззивният съд е приел, че процесният имот не е между тези имоти, които са възложени на ответника от публичната продан (приел е, че не този, а други недвижими имоти са възложени на ответника).
Или : Искът не е уважен поради изследване и установяване на порок на публичната продан, а поради това, че процесният обект не е възложен на ответника от публична продан. Процесният имот не е описан в постановлението за възлагане.
· Следва ли съдът в производство по иск за собственост, включително и ревандикационен иск, да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и свързани въпроси с твърдения за липса или неправилно посочен идентификатор.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с посоченото разрешение, прието в т.4 ТР 8 /2016 г. по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС, че в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила списък на разноски , нито доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 23.11.2016 г. по възз. гр. д. № 154 /2016 г. на Окръжен съд – Разград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.