гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 14.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3460 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. Б. Г. и Ц. И. Г. против определение от 04.04.2014г. по гр.д.№ 415/2014г. на Софийски апелативен съд, с което делото е върнато на СГС за произнасяне по инцидентния установителен иск и е постановено след приключване на процедурата по обжалване на решението, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия по същото дело.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като с определение № 251/31.03.2014г. по ч. гр.д.№ 1657/2014г. на ІV гр.о. е отменено определението за спиране на производството по основния иск за присъждане на обезщетение до произнасяне по инцидентния отрицателен установителен иск.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е подадена против определение, което не подлежи на обжалване, поради което е недопустима.
Данните по делото са следните:
От Ю. Б. Г. и Ц. И. Г. е предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди против С. К. М. и П. Д. Х..Според ищците, претенцията им произтича от това, че М. са отказали да подпишат протокол за подпълване на кадастралната карта въпреки че нямат никакви права върху имота, защото не са го изкупили по пар.4 ЗСПЗЗ, а правото на строеж по чл. 67 ЗС било погасено по давност. Ищците са се позовали на обявен за окончателен предварителен договор между тях и трети лица Г. и Г.. Ответниците по иска за обезщетение са предявили инцидентен установителен иск срещу първоначалните ищци да се признае за установено, че ищците не са собственици на имота, предмет на обявения за окончателен предварителен договор.
Първата инстанция – СГС е отхвърлила иска за обезщетение и е прекратила производството по инцидентния отрицателен установителен иск.
Против това решение въззивни жалби са подали и двете страни. Първоначалните ищци Ю. и Ц. Г. обжалват изцяло решението и по тяхната възивна жалба е образувано гр.д.№ 415/2014г. на САС, а по жалбата на ответниците П. Х. и С. М. е образувано ч.гр.д.№ 456/2014г. на САС. С определение № 377 от 19.02.2014г. по ч. гр.д.№ 456/2014г. е отменено решението, в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по инцидентния отрицателен установителен иск и делото е върнато на СГС за произнасяне по него. По другото дело – № 415/2014г. с определение № 268 от 06.02.2014г. е разделено производството по въззивната жалба срещу решението по иска за обезщетение и производството по инцидентния установителен иск и първото – по иска за обезщетение е спряно до произнасяне на съда по ч. гр.д.№ 456/2014г. /определенията по двете дела са постановени в един и същ месец – 02.2014г./. Определението за спиране е обжалвано и е отменено с определение № 251/31.03.2014г. по ч.гр.д.№ 1657/2014г. ІV гр.о. на ВКС. Към този момент обаче по ч. гр.д.№ 456/2014г. вече е имало произнасяне /на 19.02.2014г. е отменено решението в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по инцидентния установителен иск и делото е върнато на СГС за произнасяне по него./.
Въззивният съд, съобразявайки се с определението по ч. гр.д.№ 456/2014г. на САС, с обжалваното сега определение е върнал делото на СГС за произнасяне по инцидентния установителен иск. До този момент по този иск няма произнасяне поради което въззивната инстанция не може да се произнесе за първи път по него. Това определение не е в противоречие с определение № 251/31.03.2014г. по ч.гр.д.№ 1657/2014г. ІV гр.о. на ВКС, тъй като последното разглежда определение за спиране на производството по въззивната жалба на Г. до произнасяне по ч. гр.д.№ 456/2014г., което е било факт още към момента на постановяване на това определение.
Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението, с което въззивния съд връща делото за произнасяне по същество по инцидентния установителен иск, по който няма произнасяне не е от нито една от двете категории. То е такова по движение на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване. Затова частната жалба против него е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба № 4981 от 24.04.2014г., подадена от Ю. Б. Г. и Ц. И. Г. против определение от 04.04.2014г. по гр.д.№ 415/2014г. на Софийски апелативен съд, с което делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по инцидентния установителен иск, предявен от С. К. М. и П. Д. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: