Определение №433 от 17.10.2018 по тър. дело №1208/1208 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 433
София, 17.10.2018година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1208/2018 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ОАК Интерагро България”ООД, [населено място] против решение № 537 от 07.12.2017г. по гр.д.710/2017г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация- „Дунав Ленд Агро” ООД, [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Другият ответник – „Булгаро – трейд” ЕООД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Б. Д. е поддържал, че въззивното решение било постановено при нарушение на основни съдопроизводствени правила” което обуславяло извод за неговата „очевидна неправилност”- основание по чл.280, ал.2 ГПК. Поставени са въпросите – „Може ли ищеца да установи знанието на третото лице купувач по сделката, чиято недействителност се иска с иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД само с косвени доказателства, ако в тях се съдържат достатъчно факти, които да обосноват това знание” и 2 / „ Установява ли се от събраните по делото макар и косвени доказателства – знание за увреждащия характер на сделките, обективирани в нот.акт. 127 от 21.03.2016г…. и на третото лице „ Д. Л.”Агро” ООД.” Страната лаконично е заявила, че тези въпроси били решени в противоречие с изброени съдебни актове на ВКС, което било основание по „чл.280, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.281, т.3 ГПК”. Касаторът подробно е развил своите оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебният акт, така квалифицирани и от него, с оглед приетото за недоказаност на знанието за увреждане на кредитора от продавача по сделката и купувача по нея. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът е поддържал третото основание по чл.280, ал.2 ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез възпроизведените доводи за неправилност от касационната жалба, свързана с доказване на конкретен факт по делото, мотивирано приет от съда за недоказан не води до извод за очевидна неправилност, а за оплакване за неправилност на решението, при това изведени от защитната теза на страната и сочени и от нея като касационен довод по чл.281 ГПК, който се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване. Извън това, развитите доводи съдържат изразеното несъгласие на касатора с приетото от състава по основателността на исковете, без да е въведено изложение по една от изброените с горната дефинитивност на основанието предпоставки. Твърдението му, че решението било очевидно неправилно, поради това, че според него от събраните доказателства се установявало знанието у втория ответник за увреждащото действие на процесната сделка спрямо ищеца и решението било с неясни мотиви е фактически невярно, тъй като въззивният съд подробно и ясно е мотивирал изводите си по изброените от страната обстоятелства, като общо изразеното несъгласие с тези изводи не означава немотивираност на акта. Освен това същите са въведени от касатора и по другото поддържано основание – това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него въпроси не са релевантни. Първият поставен въпрос е некоректно формулиран, тъй като съдът не е изисквал преки доказателства, нито е приемал, че не може да бъде установен конкретния факт на знанието у купувача с косвени доказателства. Съдът подробно е разгледал събраните по делото доказателства – косвени и преки и е направил мотивиран извод, че с тях твърденият от ищеца факт не може да бъде признат за установен. Т.е. въпросът е поставен извън контекста на решаващите изводи на състава, с които не е направена никаква връзка от касатора. Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен, освен това, по него, страната въпреки пространното си изложение не е сочила и допълнителен критерий, като се е занимавала камо с твърдения по първия въпрос без да излага конкретни доводи и очертава конкретно противоречие с общо изброените съдебни актове, а доколкото е извела отново общо от приложените решения, това че ВКС в константната си практика приемал, че изводите за наличие предпоставки по чл.135, ал.1 ЗЗД били фактически и се извеждал конкретно за всеки случай в зависимост от конкретно ангажираните доказателства, то съставът е постановил своят акт изцяло в съответствие с тази общо изброена практика.
С оглед изложеното и при така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите, и установени в производство разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 537 от 07.12.2017г. по гр.д.710/2017г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ОАК Интерагро България”ООД, [населено място] да заплати на „Дунав Ленд Агро” ООД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар