ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433
гр. София, 18.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1651 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. В. срещу разпореждане от 07.07.2016г. по в.гр.д. № 79/2016г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е върната, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената на 14.05.2016г. от същото лице касационна жалба срещу въззивно решение № 91 от 21.04.2016г. по в.гр.д. № 79/2016г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта, в която е отхвърлен първият кумулативно съединените искове по 439 ГПК за установяване недължимост на вземане от 15 918 лева – главница по договор за кредит. В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК за вземането от 8 172,82 лева – договорна лихва, поради погасяването му по давност, въззивното решение е влязло в сила.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК, с който се поддържа погасяване на вземанията по давност е неоценяем, съответно ако се приеме за оценяем, цената на иска се формира от сбора на размера на вземанията, върху който е изчислена от първата инстанция държавната такса.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от касатора жалба, Окръжен съд Кюстендил е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като търговският спор е с цена на всеки от исковете под 20 0000 лева, която е изискуема, съгласно влязлото в сила на 07.07.2015г. изм. на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че поради въведеното основание за недължимост на вземанията- погасителна давност, установителните искове по чл.439 ГПК са неоценяеми. Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на вземанията е защита срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, като когато предмет на делото е установяване недължимост на парични вземания, независимо от основанието за нея, предметът на делото е оценяем, като размерът на цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК -от размера на вземането, чиято дължимост се иска да бъде отречена.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че ограничението по чл.280, ал.2 ГПК е функция от сумарната цена на всички искове. Съгласно разпоредбата на чл.280, а.2 ГПК, въведеният критерий в нея е цената на всеки иск поотделно, което е видно от граматическото тълкуване на същата -използването на единствено число / „цена на иска“ /. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК, която предвижда, че при предявяване с една молба на кумулативно съединени искове държавна такса се събира по всеки иск, а не върху сумата от сбора на цената на исковете.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело /спорните вземания, произтичат от банков кредит/, при цена на всеки от исковете до 20 000 лева вкл., поради което, правилно е прието от окръжения съд, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.07.2016г. по в.гр.д. № 79/2016г. на Окръжен съд Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: