О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
С. 18.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 399 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. К. К. от [населено място], чрез процесуалните си представители адвокатите А. и П. против въззивно решение № 1868 от 6.10.2016г. по в.гр.д. № 2636/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 15.01.2016г. по гр.д.№ 4445/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сумата от 1 000лв., на основание чл.2 ал.1 т.2 изр.1 от З., обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания, в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.311 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 2659/2007г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 3.04.2015г. и вместо това е постановил друго, с което е уважил иска до посочения размер, а в останалата отхвърлителна част /до претендираните 40 000лв./ е потвърдил първоинстанционния акт и е присъдил разноски.
К. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като поставя въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и точното приложение на общественият критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД. Позовава се на постановени по чл.290 ГПК решения с № 267 по гр.д.№ 820/2012г.на ІV г.о., № 292 по гр.д.№ 3435/2014г., № 344 по гр.д.№ 2378/2014г.на ІV г.о. и № 26 по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че С. К. К. е бил оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 изр.2 НК /съставяне на документ с невярно съдържание във връзка с упълномощаване на трето лице за продажба на автомобил/, което не е тежко, при производство продължило около четири години /от 22.02.2006г., когато е привлечен като обвиняем до 14.04.2010г., когато е оправдателната присъда е влязла в сила/, при наложена мярка за неотклонение „подписка”. Съдът е приел, че сумата от 1 000лв. е достатъчна да овъзмезди следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, както и конкретно установените с гласни доказателства – притеснения, стрес, липса на доверие сред приятелите и колегите, претърпени в резултат от воденото производство. Съдът е отчел, наличието на множество водени срещу ищеца производства за извършено деяние по чл.311 НК през същия период, по които същия е бил признат за виновен. В. съд е преценил като недоказани твърденията за влошаване на здравословното състояние на ищеца във връзка с процесния наказателен процес.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос, относно начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, доколкото е от значение за изхода на спора и е свързан с решаващите доводи, съставлява годно общо основание за допустимост. По същия обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивният съд. Определените – в същата, на базата на Постановление №4/1968г. – критерии за понятието „справедливост” са съобразени. Видно от мотивите, съдът е отчел всички релевантни обстоятелства, които подробно е изброил.
Многократно, в практиката си касационната инстанция е посочвала, че всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. Затова – в конкретния случай – представената съдебна практика е ирелевантна, доколкото е постановена във връзка с преценка на различни от настоящите обстоятелства /различни са деянията, продължителността на производството и всички останали особености на случаите/. След като при определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е съобразил конкретните факти относно продължителността на воденото производство, неговият характер, видът на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение и авторитет на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение, установените в практиката критерии са съобразени.
За пълнота следва да се посочи, че практиката, на която акцентира касатора, съгласно която – когато са незаконно обвинени лица, упражняващи определени професии /полицаи, магистрати, митнически служители и др./, с оглед завишените очаквания на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, негативното отражение на обвинението върху неимуществената им сфера е по-силно, не е в противоречие с постановения акт. Нейното приложение е изключено с оглед изложените от въззивният съд мотиви – че в конкретния случай пострадалият, който към момента на водене на производството е бил нотариус, видно от приетата като доказателство справка за съдимост, вече е бил признат за виновен и осъден по общо 18 дела с влезли в сила осъдителни присъди или с потвърдени от съда споразумения с прокуратурата за извършени от него престъпления по чл.311 НК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1868 от 6.10.2016г. по в.гр.д. № 2636/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.