О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..433
гр.София, 19.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 369/2009 година
Производството е по чл.274,ал.1, т.1 и ал.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. Й. от гр. К. срещу разпореждане № 4* от 15.06.2009 год., с което Пловдивският окръжен съд, девети граждански състав е върнал като просрочена подадената касационна жалба вх. № 1* от 15.06.2009 год. срещу въззивното решение № 738 от 24.04.2009 год. по в.гр.дело № 3277/2008 год. Поддържа се, че страната е получила съобщение за изготвеното решение на 12.05.2009 год.; срокът за обжалването му с касационна жалба е започнал да тече на 13.05.2009 год. и тъй като е изтичал на 13.06.2009 год./неприсъствен ден/, е изтекъл на 15.06.2009 год. – първият следващ присъствен ден. Иска се отмяна на разпореждането, като въззивният съд бъде задължен да даде ход на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателката е получила лично на 12.05.2009 год. съобщението, заедно с препис от въззивното решение № 738 от 24.04.2009 год. по в.гр.дело № 3277/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, девети състав, в което е посочено, че последното може да се обжалва в едномесечен срок пред Върховния касационен съд.
В чл.283 ГПК е предвиден едномесечен срок за подаване на касационна жалба, като законът е определил и началния му момент – връчване на въззивното решение на страната. Съгласно чл.60, ал.3 ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. В случая „съответното число на последния месец” е 12.06.2009 год.-петък, който е присъствен ден, а не 13.06.2009 год.-събота, както неправилно се поддържа в частната жалба. Когато изтича в присъствен ден, едномесечният срок по смисъла на чл.283 ГПК не може да надвишава максималната продължителност на най-дългите календарни месеци, т.е. 31 дни. Да се приеме, че в случая едномесечният срок изтича на 13.06.2009 год., би означавало неговата продължителност да е 32 дни/19 дни от м.май + 13 дни от м.юни/. „С” по смисъла на чл.60, ал.3 ГПК е това, което съответства на деня на събитието, от което срокът започва да тече/в случая: на деня на връчване на решението/.
С оглед на това, като е приел, че касационната жалба е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК, въззивният съд правилно е приложил чл.60, ал.3 ГПК и е постановил обжалваното разпореждане в съответствие с чл.286, ал.1, т.1 ГПК. Атакуваният с частната жалба съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 4* от 15.06.2009 год. на Пловдивския окръжен съд, девети граждански състав за връщане на касационна жалба вх. № 1* от 15.06.2009 год. срещу въззивното решение № 738 от 24.04.2009 год. по в.гр.дело № 3277/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: