О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 21.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1394 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” /БТК/АД, [населено място], срещу решение от 07.07.2011г., постановено по гр.д. №7531/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.04.2011г. по гр.д.№5303/2010г. на Софийски районен съд в обжалваната част за уважаване на предявените от С. Т. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Т. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са уважени предявените от С. Т. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ – спиране на работа за повече от 15 работни дни. Приел е, че заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган. Приел е, че уволнението е незаконосъобразно и по същество, тъй като не е доказано основанието за уволнението – производствен престой.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че по въпроса кога е налице престой по смисъла на чл. 328, ал.1, т.4 от КТ, въззивното решение е постановено в противоречие с приложените решение №625 от 06.04.2004г. по гр.д.№1603/2002г. и решение №169 от 02.06.1997г. по гр.д.№130/1997г., двете на ВКС, ІІІг.о. Доводите са неоснователни, тъй като във въззивното и приложените решения безпротиворечиво е прието, че фактическият състав на нормата на чл.328, ал.1, т.4 от КТ изисква работникът или служителят да не е изпълнявал трудовите си задължения най-малко 15 последователни работни дни поради заповядан от работодателя производствен престой – преустановяване дейността на цялото предприятие или отделно негово звено. В случая обаче работодателят не е заповядал производствен престой на звеното през 2009г., а закриване на звеното, като всички щатни бройки са съкратени, включително заеманата от служителката и това е извършено през 2006г.
Изложени са и доводи за неправилност на решаващите мотиви на въззивното решение. Тези доводи не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а към основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.07.2011г., постановено по гр.д. №7531/2011г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: