O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 22.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1215 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 77900 / 05. 06. 2018 год. на С. Н. П., И. А. Д., Н. А. Д. и С. Б. Д., всички от [населено място], кв. Г. заявена чрез адв. Ц. М. – САК срещу въззивно Решение No 2018 от 29.03.2018 год. по гр. възз. д. Nо 6243/2017 год. на Софийския градски съд, IV Д отд.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 9619 от 17.01.2017 година по гр.д. № 14448/2015 год. на СРС, I ГО, 41 с-в , с което е уважен иска на С. и М. Д. по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържат основания за неправилност на постановения от въззивния съд съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК по въпросите : 1. /формира ли сила на пресъдено нещо Решението от 10.06.1991 година по гр.д. №1039/1990 година на СРС относно собствеността върху процесния имот по отношение на всички ответници, т.е. и по отношение на тези , които не са били страна по посоченото гражданско дело ? 2. /Допустимо ли е въззивният съд да не разгледа всички доводи и оплаквания на жалбоподателя, включително и да не бъдат разгледани представени доказателства относно поисканата нищожност на посоченото решение от 1991 година? 3. /Следва ли съдът да приеме, че владението върху процесния имот е било прекъснато на 21.02.2007 година, при условие, че изпълнителният лист по посоченото изпълнително дело е издаден на основания извън съдебен способ и доверителите им не са страна по изпълнителното дело? с довод, че по посочените въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 179 от 26.01.2016 год. по гр.д. № 2207/2015 год. на ВКС- I г.о.; Решение № 316 от 26.02.2015 год. по гр.д. № 1109/2012 год. на ВКС IV г.о., както и поради противоречие на Решение № 120 от 17.11.2017 год. по гр.д. № 376/2017 год. на ВКС – II г.о. по поставения въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК за субективните предели на СПН относно субектите .
В срока по чл.287, ал.1 ГПК от ответниците по касация С. и М. Д. е постъпил писмен отговор, с който се излагат обстойни доводи относно липсата на основания за допускане на касационното обжалване по всеки един от поставените от касаторите въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендират се разноски за защита в касационното производство в размер на 2000 лв.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочена е срещу обжалваем съдебен акт и се явява процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на посочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, намира искането на касаторите за неоснователно.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение (Решението от 10.06.1991 година постановено по гр.д. № 1039/90 год. на Шести СРС – 11 с-в), с което са отречени правата на собственост на А. И. по сделката, обективирана с НА № 62/72 год., като същият не е допуснат до участие в съдебната делба, предмет на производството и което съдебно решение препятства възможността, в рамките на настоящия съдебен процес да бъде пререшен спора за валидността на посочената покупко-продажба, сключена от А. Д. по НА № 62/72 година. С обжалваното решение е прието, че релевираното възражение за придобивна давност на спорния недвижим имот – таванския етаж на жилищната сграда, обособен като самостоятелно жилище, е неоснователно, тъй като данните по делото не дават основание да се приеме непрекъснато и необезпокоявано владение на имота, считано от установената фактическа власт през 2009 година .
По поставения въпрос въпросите : формира ли сила на пресъдено нещо Решението от 10.06.1991 година по гр.д. № 1039/1990 година на СРС относно собствеността върху процесния имот по отношение на всички ответници, т.е. и по отношение на тези, които не са били страна по посоченото гражданско дело? касационното обжалване не може да бъде допуснато, доколкото този въпрос не е поставен в контекста на процесния спор и се явява неотносим. Отговорът даден с Решение № 179 в смисъл, че „ съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанието на иска са тези факти и фактически обстоятелства, с които се обосновава възникването на субективното право, чиято съдебна защита се търси, със съответната правна квалификация, дадена от съда“ е безспорен, но с обжалваното решение само се приема, че не може да бъде зачетен НА № 62/72 год. като основание за придобиване на вещни права от страна на А. Д., доколкото с влязло в сила решение именно на А. Д. са отречени правата. Позовавайки се на част от цитираното съдебно решение, следва да се има предвид, че пак там е прието, че „силата на пресъдено нещо има определена важимост във времето. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо. Преклудиращото действие на силата на присъдено нещо се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент“, а още по малко да се иска пререшаване на същите факти след извършени разпореждания от лицето, чиито вещни права са отречени.
Тезата по Решение № 316 с която се приема, че “съгласно разпоредбата на чл. 298 , ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание“ не се оспорва и с мотивите на обжалваното въззивно решение. Пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо. Този предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл. Субективните предели на СПН определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. СПН важи поначало само между страните, тъй като само те са имали възможност да въздействат върху съдържанието на решението със своите процесуални действия. СПН не важи спрямо третите лица, но само ако те не черпят права именно от лицето, чиито права са отречени по съдебен ред.
Самият законодател приема, че има хипотези, в които силата на пресъдено нещо се разпростира и върху правната сфера на субекти, който не са били страни в процеса – арг. чл. 216, ал.2 ГПК. Въпросът за универсалните и частни правоприемници на страна, участник в процеса, е разрешен с разпоредбата на чл. 298, ал.2 ГПК, с която изрично е установено, че влялото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. “ В тази насока следва да се има предвид Решение № 11 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4854/ 2014 г., I г. о., ГК, с което се приема, че „ разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК урежда изрично и изчерпателно адресатите на силата на присъдено нещо. Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е отречено с влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на закона. Той се явява частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение.“
Не може да се допусне касационно обжалване поради противоречие с Решение № 120 по поставения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК за субективните предели на СПН относно субектите, освен по вече изложените съображения относно конкретните субекти .
Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Разпоредбата визира правоприемство, което е настъпило след като силата на пресъдено нещо е вече възникнала, а за правоприемници, придобили спорното право в течение на висящ процес, са обвързани от силата на пресъдено нещо при условията на чл. 226, ал. 3 ГПК. Доколкото установените от закона принципи са приложени с обжалваното решение, то няма и основание за искане на ново тълкуване, различно от това на въззивния съд.
Касационното обжалване не може да се допусне на поставения въпрос относно допустимостта въззивният съд да не разгледа всички доводи и оплаквания на жалбоподателя, включително и да не бъдат разгледани представени доказателства относно поисканата нищожност на посоченото решение от 1991 година? доколкото този въпрос по естеството си съставлява общ довод за допуснати процесуални нарушения и ако не се свързва с конкретно нарушени правила и тяхното противоречиво приложение не може да послужи като база за селекцията по чл. 288 ГПК.
Въпросът следва ли съдът да приеме, че владението върху процесния имот е било прекъснато на 21.02.2007 година, при условие, че изпълнителният лист по посоченото изпълнително дело е издаден на основания извън съдебен способ и доверителите ми не са страна по изпълнителното дело ? е некоректно зададен, тъй като за да не се уважи възражението за придобивна давност , мотивите на въззивният съд не касаят спор относно спиране или прекъсване на давностния срок, а само, че няма липсват данни за осъществено необезпокоявано и непрекъснато владение след 2009 година , доколкото до 2009 година владението не е било спокойно и необезпокоявано, а към датата на завеждане на иска – 19.03.2015 година не е изтекъл срока по чл. 79, ал.1 ГПК.
При данните по делото не може да се приеме наличие и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 предл.3-то ГПК. Очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение като основание за допускане на касационен контрол предполага възможността в производството на селекция , касационният съд да може да констатира груби нарушение на процесуални правила или материален закон , поради видно явно и грубо несъответствие между произнесеното решение и исканията на страните, твърдяни факти и събрани доказателства , явно неспазени принципи на гражданския процес или по приложение на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 77900 / 05. 06. 2018 год. на С. Н. П. , И. А. Д. , Н. А. Д. и С. Б. Д. , всички от [населено място] , кв. Г. заявена чрез адв. Ц. М. – САК срещу въззивно Решение No 2018 от 29.03.2018 год. по гр. възз.д.Nо 6243/2017 год. на Софийския градски съд , IV Д отд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: