О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 22.12.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 6703 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е с разпореждане № 71 от 17.11.2014 г. на Председателя на Четвърто гражданско отделение въз основа на частна жалба с вх.№ 8521 от 03.10.2014 г., подадена от Д. С. К. срещу определение № 513 от 24.09.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 4707/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о.
С обжалваното определение е върната частна жалба вх.№ 7474 от 21.08.2014 г., подадена от Д. С. К. срещу определение № 476 от 18.08.2014 г. по гр.д.№ 4707/2014 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че състав на ВКС, ГК, Първо г.о. се е произнесъл с определение № 476 от 18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 4707/2014 г., с което са оставени без уважение частните жалби на Д. С. К. с вх.№ 2636 от 05.03.2014 г. и с вх.№ 7097 от 11.06.2014 г. срещу постановени от Софийския апелативен съд актове по ч.гр.д.№ 2244/2013 г., а именно: 1) определение от 04.02.2014 г., с което е отхвърлена молба за допускане обезпечение на искове, предявени от Д. С. К. по гр.д.№ 4741/2013 г по описа на Софийски градски съд, І-7 състав и 2) разпореждане от 02.06.2014 г., с което на основание чл.275, ал.2 вр.чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната частната жалба на Д. С. К. срещу определение от 06.08.2013 г. по същото дело. В тази му част определение № 476 от 18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 4707/2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е окончателно и съответно е влязло в сила в деня на постановяването му.
Освен това, с определение № 476 от 18.08.2014 г. ВКС, ГК, Първо г.о. е оставил без разглеждане по същество частната жалба на Д. С. К. срещу определението на Софийския апелативен съд, постановено на 04.02.2014 г., с което е отхвърлена молбата на Д. С. К. по чл.629 ГПК. Съставът на ВКС, ГК, Първо г.о. е указал, че в тази му част определение № 476 от 18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 4707/2014 г. подлежи на обжалване с частна жалба и такава е подадена от Д. С. К., като е заведена с вх.№ 7474 от 21.08.2014 г.
Администрирайки частната жалба с вх.№ 7474 от 21.08.2014 г., съставът на ВКС, ГК, Първо г.о. е констатирал, че към нея не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв., поради което с разпореждане от 04.09.2014 г. на жалбоподателя е указано в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението с указанията е връчено на Д. С. К. на 09.09.2014 г. В отговор на указанията, с молба вх.№ 7792 от 09.09.2014 г. Д. С. К. е уведомил съда, че с вносни документи от 05.09.2014 г. и от 08.09.2014 г. е заплатил на два пъти по 25 лв. по сметка на Окръжен съд – Велико Търново при дължими по сметка на този съд само 25 лв., поради което от повторно внесените 25 лв. сумата 10 лева следва да се усвои от Районен съд – Велико Търново, а останалите 15 лв. – от ВКС по ч.гр.д.№ 4707/2014 г.
Като е приел, че Д. С. К. не е изпълнил указанията от 04.09.2014 г. до изтичане на определения за това срок, съставът на ВКС, ГК, Първо г.о. е постановил обжалваното определение № 513 от 24.09.2014 г., с което е върнал частната жалба с вх.№ 7474 от 21.08.2014 г.
Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. намира, че атакуваното определение е законосъобразно.
На първо място, с разглежданата частна жалба е заявено искане настоящото частно гражданско дело да бъде съединено и разгледано заедно с ч.гр.д.№ 5204/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Второ г.о. Извършената служебна проверка от настоящия състав показва, че по ч.гр.д.№ 5204/2014 г. на ВКС е постановено Определение № 314 от 26.09.2014 г., т.е. производството по него е приключило още преди образуването на ч.гр.д.№ 6703/2014 г. Това означава, че е невъзможно съвместното разглеждане на настоящото частно гражданско дело и ч.гр.д.№ 5204/2014 г. на ВКС, като при това между двете дела не съществува връзка, обосноваваща съединяването им по реда на чл.213 ГПК.
Проверявайки правилността на обжалваното определение, настоящият състав на съда констатира, че същото е постановено на основание чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК – поради неотстраняване в срок на нередовност на частната жалба с вх.№ 7474 от 21.08.2014 г. по смисъла на чл.275, ал.2 вр.чл.262, ал.1 вр.чл.261, т.4 ГПК – отсъствие на приложен към частната жалба документ за внесена държавна такса в размера по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно – 15 лв. Срокът за отстраняване на нередовността е започнал да тече на 09.09.2014 г., вторник и съобразно правилото на чл.60, ал.3 ГПК е изтекъл на 16.09.2014 г., вторник, присъствен ден. В срока за изпълнение Д. С. К. е депозирал своята молба вх.№ 7792 от 09.09.2014 г., която не е годна да обоснове извод, че с нея е отстранена нередовността на частната жалба с вх.№ 7474 от 21.08.2014 г.
В предвидения от закона едноседмичен срок жалбоподателят не е внесъл дължимата държавната такса по сметка на ВКС. Представените с молба вх.№ 7792 от 09.09.2014 г. платежни документи от 05.09.2014 г. и 08.09.2014 г. касаят заплатена такса по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, а не по сметка на ВКС. Паричното задължение е носимо, а не търсимо от кредитора. Плащането на държавна такса по сметка на друго учреждение, включително друг съд, а не по тази на ВКС, който ще разглежда подадената частна жалба, съставлява пълно неизпълнение на дадените указания, както правилно е преценил и решаващият съд. Съгласно чл.275, ал.2 вр.чл.262, ал.1 вр.чл.261, т.4 ГПК към частните жалби до съдилищата се прилага документ за внесена държавна такса, удостоверяващ извършен паричен трансфер по съответната банкова сметка. Всеки отделен съд е самостоятелно юридическо лице, опериращо със средствата, постъпили по сметката, на която е титуляр. Върховният касационен съд не разполага с правомощия нито да прецени налице ли е недължимо внесена от жалбоподателя държавна такса по сметка на Окръжен съд – Велико Търново, нито да разпореди превод на евентуално недължимо внесената от Д. С. К. държавна такса от сметката на Окръжен съд – Велико Търново по сметката на ВКС. В случая отсъстват доказателства за заплатена от Д. С. К. държавна такса в полза на ВКС по указания в чл.2, ал.1, изр.2 от Закона за държавните такси начин, поради което правилно е постановено връщане на частната жалба с вх.№ 7474 от 21.08.2014 г.
Във връзка с искането му за отмяна на определение № 513 от 24.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 4707/2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. жалбоподателят се е позовал, освен на неприложимата в случая разпоредба на чл.213 ГПК, също и на разпоредбите на чл.72, ал.2 ГПК, чл.513 ГПК, чл.26, ал.3 ГПК и чл.31, ал.1 ГПК. В частната жалба липсват конкретни оплаквания за допуснати от състава на ВКС, ГК, Първо г.о. нарушения във връзка с приложението на посочените норми. Визираните от жалбоподателя текстове гласят съответно: чл.72, ал.2 ГПК – „За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск.”; чл.513 ГПК – „Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря пред длъжника по изпълнителния лист за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето.”; чл.26, ал.3 ГПК – „Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.” и чл.31, ал.1 ГПК – „Д. се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.”. Прегледът на изброените от жалбоподателя разпоредби сочи, че същите нямат никакво отношение както към преценката за редовността на частната му жалба с вх.№ 7474 от 21.08.2014 г., така и към преценката за надлежното изпълнение на законосъобразно дадените на 04.09.2014 г. указания.
Доколкото атакуваното определение е законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 513 от 24.09.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 4707/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: