О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
С., 23.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №3362/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба на К. И. Б., [населено място], срещу определение № 2292 от 20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 4032/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя на основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба вх. №10248/04.06.2018 г.
Софийският апелативен съд е приел, че от изисканата официална справка от Агенцията по вписванията се установяват извършени от К. И. Б. разпоредителни сделки с имоти – покупко-продажби, от които молителя като продавач е реализирал несъмнен доход. Установяват се и вписани ипотека и възбрана върху собствен на молителя имот– дворно място, вилна сграда и пристройка в [населено място]. Вписани са две съдебни решения за делба на два недвижими имота в С. с признати негови права в съсобствеността. Справката удостоверява и вписани редица искови молби, по които той е заявил права върху дванадесет поземлени имота в [населено място], м. С.. Не са налице основанията по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК с оглед установеното общо имуществено състояние на жалбоподателя, получавания доход и притежаваните недвижимо имущество и дялове в търговски дружества (последните позволяващи му да реализира доход от търговска дейност, независимо от признатата степен на неработоспособност). Поради това не може да се направи извод, че той не разполага със средства за внасяне на дължимата за частната жалба държавна такса в размер на 15 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото. При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В този смисъл е задължителната съдебна практика – определение №553 от 01.10.2010 год. по ч. гр. дело №448/2010 г. на ВКС, IV г.о.
С оглед изложеното в разглеждания случай правилно е прието, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства да заплати дължимата такса от 15 лв.
Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2292 от 20.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 4032/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.