О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
[населено място], 24. 09. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 5151 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ОС на ТПК- [населено място] срещу определение № 498 от 13.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 90 от 2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8834 от 09.11.2012 г. на Благоевградския районен съд за прекратяване поради недопустимост на гр.д.№ 2043 от 2012 г., образувано по предявен от ТПК- [населено място] срещу [община] отрицателен установителен иск за недължимост на такса „битови отпадъци” за 2011 г. в размер на 9 144,49 лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли неговата отмяна.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на такса „битови отпадъци” при положение, че липсва административен акт за определяне размера на тази такса, който да бъде обжалван по реда на ДОПК.
Ответникът по частната жалба [община] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.
Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК за да е допустимо касационното обжалване на определението, следва да е налице някое от основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК.
В случая не е налице основание за допускане на касационното обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, в самата жалба или в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към нея жалбоподателят следва да посочи материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за изхода на конкретното дело, тоест които да са обусловили правните изводи на съда по това дело. ВКС няма право сам да поставя такива въпроси, освен ако не се касае за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Непосочването на такива въпроси е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. В настоящия случай касаторът не е посочил такива правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Посоченият въпрос /налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на такса „битови отпадъци” при положение, че липсва административен акт за определяне размера на тази такса, който акт да бъде обжалван по реда на ДОПК/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение.
Относимият към спора въпрос е: компетентен ли е гражданският съд по предявен пред него положителен или отрицателен установителен иск да установява дължимостта или недължимостта на държавни и общински данъци и такси или установяването на размера на тези публични държавни и общински вземания става по реда на ДОПК и само от компетентните по този закон органи. По този въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като вече има постановена задължителна практика на ВКС, на която обжалваното определение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика /например определение № 444 от 30.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 2013 г. на ВКС, П. г.о., определение № 26 от 15.01.2009 г. по ч.т.д.№ 311 от 2008 г. на ВКС, Първо т.о. и др., в които се приема, че установяването на дължимостта или недължимостта на публичните вземания на общините за данъци и такси не може да се осъществи чрез предявяване на граждански иск, а само по реда на ДОПК, поради което и с оглед разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК за тези вземания не може да се издаде заповед за изпълнение/.
Поради гореизложеното обжалваното определение на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 498 от 13.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 90 от 2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8834 от 09.11.2012 г. на Благоевградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 2043 от 2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.