гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 24.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3775 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение ОТ 05.03.2015 г. по гр.д.№ 10459/2014г. на СГС, с което е оставена без разглеждане подадената от него въззивна жалба против решение от 17.04.2014г. по гр.д.№ 24747/2013г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 422 ГПК от [фирма] за признаване за установено, че Владимир А. Н. дължи на дружеството сумата 1608,09 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода октомври 2010г. – април 2012г. лихва за забава върху тази главница в размер на 194,71 лв. за периода 01.12.2010г. – 27.03.2013г. Макар, че със заявлението по чл. 410 ГПК е претендирана и законната лихва от подаване на заявлението до плащане на сумите, с решението си РС не се е произнесъл по това искане.
Във въззивната жалба е направено оплакване, че няма произнасяне по иска за установяване дължимостта на законната лихва от подаване на заявлението 10.04.2013г. до изплащане на сумата – 25.07.2013г. в размер на 47,93 лв.
С обжалваното определение, въззивната жалба е оставена без разглеждане поради това, че е без предмет, защото няма произнасяне за законната лихва от първата инстанция.
С частната жалба, подадена пред ВКС се навеждат оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивния съд е следвало да се произнесе по същество, или поне да препрати делото на РС за произнасяне, квалифицирайки жалбата като молба за допълване.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против прекратително определение, постановено от въззивна инстанция за първи път е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Относно претендираната със заявлението по чл. 410 ГПК законна лихва от подаването му – 10.04.2013г. до изплащане на сумата – 25.07.2013г., първата инстанция не се е произнесла. Затова преценката на въззивната инстанция, че въззивната жалба няма предмет е правилна. Обстоятелството, че жалбата не е квалифицирала като молба за допълване и не е изпратена на РС за произнасяне по нея не е част от съдебния акт и не подлежи на инстанционен контрол, т.е. не влияе на правилността на определението.
Съгласно чл. 118, ал.2 ГПК, ако съдът прецени, че подадена до него молба не му е подсъдна, следва да изпрати молбата на компетентния съд. Тъй като по молба за допълване, в какъвто смисъл се съдържат изявления във въззивната жалба, компетентен да се произнесе е съдът, който е постановил решението, чието допълване се иска, делото следва да се изпрати на РС по компетентност.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, а делото – да се върне на РС по компетентност.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.03.2015 г. по гр.д.№ 10459/2014г. на Софийски градски съд.
Връща делото на Софийски РС по компетентност по искането за допълване на първоинстанционното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: