ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433
София, 26.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7368 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.К. като процесуален представител на В. М. Д. от София срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 28.V.2014г. по в.гр.д. № 307/2014г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат А. Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение относно претенцията по чл.224 ал.1 КТ с оглед цената й, която е под 5000лв., а именно – 1380лв. Ето защо в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата й част касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 28.V.2014г. ПОС е потвърдил решението на Плевенския РС от 17.ІІ.2014г. по гр.д. № 5152/2013г., с което са отхвърлени предявените от В. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 и по чл.224 ал.1 КТ, последният за разликата над 992лв. до пълния предявен размер 1380лв.
За да постанови решението в частта по претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ, въззивният съд е взел предвид, че на 08.VІІ.2014г. ищцата подала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за длъжността „сортировач”, заявявайки, че няма да отработва предизвестието и че е съгласна да й бъде удържано обезщетение за неспазения срок на предизвестие, като е направила и искане за заплащане на дължимите възнаграждения и обезщетения; че предизвестието е получено от работодателя на 10.VІІ.2014г.; че на 10.VІІ.2014г. е издадена заповед, в която е наредено прекратяването на трудовото правоотношение от 10.VІІ.2014г., изплащанвето на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ и удържането на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ; че през периода 10 – 26.VІІ.2014г. ищцата е била в отпуск по болест; че заповедта на работодателя за прекратяване на правоотношението е връчена на Д. на 26.VІІ.2014г. При тези обстоятелства е направен извод, че трудовото правоотношение е прекратено на 10.VІІ.2014г. въз основа на едностранното изявление за това на ищцата. Като неоснователни са оценени: оплакването за несъобразяване на чл.326 ал.4 КТ, че срокът на предизвестието тече от следващия получаването му ден – прието е в тази връзка, че в случая не тече срок за предизвестие с оглед изричното изявление на ищцата, че няма да го отработва; оплакването, че правоотношението следва да се счита прекратено след приключване на отпуска по болест – прието е в тази връзка, че преобразуващо действие относно трудовото правоотношение има волеизявлението на ищцата, а не заповедта на работодателя от 10.VІІ.2014г.; оплакването за несъобразяване на закрилата по чл.333 КТ – прието е в тази връзка, че с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, обусловено от волята на работника, закрилата по посочената разпоредба е неприложима.
В изложението на В.Д. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след двукратно давано й указание, се сочи, че делото било решено в противоречие с практиката на ВКС, както и за развитие на правото. В писмените защити до първоинстанционния и въззивния съдилища подробно и ясно било посочено защо фирма [фирма] следвало да бъде осъдена. Не бил спазен чл.326 ал.4 – заповедта на работодателя трябвало да бъде издадена и прекратяването на договора трябвало да се счита от 11.VІІ.2014г. Тук по аналогия и практиката на ВКС трябвало да се промени датата допълнително поради изменение на обстоятелствата. Д. влиза в болница неочаквано и спешно. Управителят на фирмата е бил уведомен по телефона и е поискано отлагане на прекратяването на договора до приключване на болничните. Предизвестието можело да се оттегли.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора по делото в противоречие със съдебната практика или които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросите трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, като те не може да бъдат изведени служебно от касационния съд. Непосочването на въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора, само по себе си препятства допускането на касационно обжалване. /Така ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторката не е съобразила тези изисквания на процесуалния закон. Релевираните в изложението й съображения са за неправилно приложение на материалния закон, което представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, което, обаче, подлежи на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. С оглед на това и при липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. М. Д. от [населено място] срещу решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV [населено място]. състав, № 252 от 28.V.2014г. по гр.д № 307/2014г. в частта по претенцията по чл.224 ал.1 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV [населено място]. състав, № 252 от 28.V.2014г. по гр.д № 307/2014г. в частта му по претенциите по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: