О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
С., 29.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1377/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от адвокат С. Х. като пълномощник на П. С. А. против Определение №84 от 20.03.2015 год., постановено по т.д.№ 1830/2014 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на П. С. А. срещу решение от 14.02.2014г. по гр.д.№15812/2012г. на СГС, ГК, ІV-Б въззивен състав. С атакуваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на П. А., приемайки че същата е процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ТПК във вр. с чл.286 ТЗ.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Твърди се, че производството пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция по предявените искове по чл.422 ГПК е проведено по общите правила на ГПК, от което следва, че спорът е разгледан като гражданско дело, за което ограничението за касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК е само при цена на иска под 5 000 лв. Жалбоподателят излага съображения, че при търговски спор съдилищата на всички инстанции са длъжни да разгледат делото по реда на чл.365 и сл. ГПК /гл.ХХХІІ ГПК/ и че ако не са сторили това, то касационната инстанция не следва да квалифицира делото като търговско. Иска се отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото на касационния състав за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва частната жалба и счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В отговора на частната жалба, депозиран в срока по чл.276 ал.1 ГПК се поддържа, че производството по делото е проведено законосъобразно, че делото е търговско и че са налице основанията по чл.280 ал.2 ГПК, изключващи касационното обжалване на въззивното решение.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
Частната жалба на П. А. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят не оспорва констатациите в атакуваното определение, че с въззивното решение на СГС, постановено по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че П. А., бивш едноличен търговец с фирма [фирма] дължи на [фирма] сумата 9 037.44 лв. –цена на продадени стоки, законна лихва върху сумата, считано от 23.02.2010г., сумата 2 642.23 лв. – лихви за забава от падежа на вземанията по отделните фактури до 15.02.2010г., както и разноски за заповедното производство и за двете съдебни инстанции. В тази връзка с частната жалба не се оспорва констатацията на касационния състав, че спорът е с цена на иска под 10 000 лв.
Неоснователно е оплакването, че спорът не е търговски, тъй като производството се е развило по общия ред, а не по реда на чл.365 и сл. ГПК. Не всички търговски дела се разглеждат по реда на чл.365 и сл.ГПК, а само тези, по които исковете са с предмет право или правно отношение, отнасящи се до изчерпателно посочените случаи от т.1 до т.5 на чл.365 ГПК и то при положение, че цената на иска е над 25 000 лв., съобразно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК. В случая цената на предявените искове е под 25 000 лв., което е обусловило разглеждането на спора по общия ред от районния съд като първа инстанция.
Редът, по който е разгледан правният спор не може да бъде критерий за определяне на неговия характер като граждански и търговски. В настоящия случай изводът за търговския характер на делото се налага от това, че предмет на спора е съществуването на вземане, произтичащо от неизпълнение на договори за търговска продажба, сключени от търговци, които са търговски сделки по см. на чл.286 ал.1 и ал.2 ТЗ. В тази връзка изводът на касационния състав, че касационната жалба на П. А. е недопустима на осн. чл.280 ал.2 ГПК, е законосъобразен, което обуславя потвърждаване на обжалваното определение.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №84 от 20.03.2015 год., постановено по т.д.№ 1830/2014 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на П. С. А. срещу решение от 14.02.2014г. по гр.д.№15812/2012г. на СГС, ГК, ІV-Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: