3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№433
Гр.С., 03.12.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 5438 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М. срещу Решение № 169/ 11.06.2014 г. по в.гр.д.№ 214/14 г. на Ловешкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 20/ 28.02.2014 г. по гр.д.№ 467/12 г. на Тетевенския районен съд, с което на основание чл.53, ал.2 З. /редакция преди изменението на З. с ДВ, бр.49 от 2014 г./ е признато за установено по отношение на касатора, че по картата на възстановената собственост за землището на [населено място], област Л. е допусната грешка при заснемането на имот № 018033 и имот № 018032, като ищците- наследници на М. А. И. са собственици на 95 кв.м., попадащи в източната част на имот № 018032, собственост на В. М., граничещ със собствения им имот № 018033. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна молба, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност поради несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото обезсилване, евентуално- отменяване, както и за отменяването на потвърденото с него първоинстанционно решение, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба предвид наличието на противоречие между обстоятелствената част и петитума на същата- доколкото ищците поддържат, че през 1980 г. наследодателят им е продал на третото за спора лице Р. М. И. имот, част от който са процесните 95 кв.м., а същевременно навеждат твърдения, че същите са им възстановени като част от имот № 018033 с решение на органа по поземлената собственост през 2008 г. Поддържа се, че тази нередовност е довела и де неяснота относно предмета на спора, а и поставя под съмнение правния интерес на ищците от предявения иск, доколкото процесният имот е прехвърлен през 1980 г. в полза на трето лице и правоприемниците на бившия собственик не претендират за себе си права към настоящия момент.
Ответниците по касация са депозирали в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано, като претендират да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното въззивно решение на Ловешкия окръжен съд не следва да се допусне до касационен контрол на поддържаното от касатора основание, тъй като не е налице вероятност същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. Претенцията на ищците да са собственици на имота, по отношение на който твърдят да е налице грешка при заснемането му в картата на възстановената собственост, произтича от издаденото в тяхна полза, като наследници по закон на М. А. И., решение на органа по поземлената собственост от 05.12.2008 г., с което съгласно чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ им е възстановена собствеността върху имот № 018033 по картата на възстановената собственост за землището на [населено място]. Това решение има конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права за лицата, в чиято полза е издадено /ТР № 1/97 г., гр.д.№ 11/97 г., ОСГК/. Дори и в исковата молба да са наведени твърдения, че в периода преди възстановяването са възникнали претенции на трети лица по отношение на имота, това не лишава от правен интерес лицата, които се считат за собственици по силата на проведената в тяхна полза реституционна процедура, да защитят правото си на собственост, като установят действителните граници на възстановения им имот към момента на възстановяването, а спорът за собственост между тях и третите лица следва да се разреши в отделно производство по общия исков ред. Не е налице и ненадлежна индивидуализация на предмета на спора- доколкото спорът между страните произтича от неправилно нанасяне на възстановения в полза на ищците имот № 018033 в картата за възстановената собственост, следва да се приеме, че исковата защита по чл.53, ал.2 З. е насочена да установи действителните граници на този имот предвид погрешното включване на част от него в собствения на ответната страна имот № 018032. Колкото до твърдението, че ищците нямат качеството на надлежна страна в процеса, по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че същите имат правен интерес от търсената искова защита в качеството си на възстановени собственици по ЗСПЗЗ и производството не е недопустимо на това основание.
Предвид горното, следва да се приеме, че предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд не са налице.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски, а именно 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 169/ 11.06.2014 г. по в.гр.д.№ 214/14 г. на Ловешкия окръжен съд, по касационната жалба на В. А. М..
ОСЪЖДА В. А. М. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати общо на А. С. М., А. С. М., А. С. А., Д. С. М., Н. С. М., Ж. С. М., Н. Ф. И., Р. Н. Ф., А. Н. Ф., А. М. И., Е. М. И., М. М. А., А. А. С., Р. А. М., с. С. М., К. С. М., И. С. М., К. Р. М., Л. Р. М., С. Р. М. и А. Р. М., сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: