О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
Гр. София, 30.10. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 1612 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Ш. М. против Решение № 148 от 14.11.2016 г. по в. гр. д. № 99/2016 г. на Кърджалийския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 5 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 1223/2011 г. на Кърджалийския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният допуснат до делба недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № 40909.104.259, с площ 439 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване- до 10 м./със стар идентификатор УПИ X.-839, в кв.46 по ПУП на [населено място]/, при съседи: № 40909.108.79, № 40909.104.260, № 40909.104.258, № 40909.104.257 и № 40909.104.255, ведно с находящата се в поземления имота сграда с идентификатор № 40909.104.259.1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна /на два етажа с призем/, със застроена площ 85 кв., по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес: [населено място], [улица], като е постановено получената от продажбата цена да се разпредели между съделителите Н. С. А., А. А. А., М. А. А., Ф. Ш. М., С. М. Б., Ш. М. М. и Ю. М. М., при определените с решението по допускане на делбата дялове, както следва: 308/540 идеални части за Н. С. А., 77/540 идеални части за А. А. А., 77/540 идеални части за М. А. А. и 78/540 идеални части общо за Ф. Ш. М., С. М. Б., Ш. М. М. и Ю. М. М. /или за всеки от четиримата по равно/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се моли за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран процесуалноправен въпрос, които според касатора е обуславящ за изхода на делото и по който се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната и незадължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, респ. произнасянето на касационния съд по него би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: Следва ли да се приема за редовно уведомена страна в делбен процес ако съобщението за насрочване на съдебно заседание е връчено на лице, с което живеят в едно домакинство, наследници са на един и същ наследодател, но и двете са заинтересовани от изхода на спора.
Ответниците по касационната жалба – Н. С. А., А. А. А. и М. А. А. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, евентуално поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират да им бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, с което на основание чл. 348 ГПК, допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение № 173/12.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1223/2011 г. по описа на КРС е допуснато да се извърши делба на имота между Н. С. А., А. А. А., М. А. А. и М. Ю. М., при дялове – 308/540 идеални части за Н. С. А., 77/540 идеални части за А. А. А., 77/540 идеални части за М. А. А. и 78/540 идеални части за М. Ю. М.. В хода на производството по извършване на делбата ответникът М. Ю. М. е починал и на негово място са конституирани наследниците му по закон – Ф. Ш. М., С. М. Б., Ш. М. М. и Ю. М. М.. След влизане в сила на така постановеното решение по допускане на делбата, с определение № 374/29.07.2015 г. по гр. д. № 1223/2011 г., първоинстанционният съд е насрочил открито съдебно заседание на 18.09.2015 г. за провеждане на втора фаза на делбата, с призоваване на съделителите – ищци, както и наследниците на ответника, конституирани във въззивното производство. С молба вх. № 5981/26.08.2015 г., четиримата ответници са посочили адрес за призоваване и съобщения- [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, като съдът е разпоредил ново призоваване на посочения адрес. Прието е, че касаторката е редовно призована по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК за датата на съдебното заседание 18.09.2015 г. /в което не се е явила и не е направила искане за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 4 ГПК/, като видно от приложената по делото разписка към призовката, същата е получена на 21.08.2015г. от С. М. Б. – дъщеря, със задължение да я предаде. Изложени са съображения, че искането на касатора за възлагане на делбения имот е неоснователно, тъй като същото е направено едва с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по извършване на съдебната делба, а съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4 ГПК, то може до бъде валидно заявено най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата, като срокът е преклузивен и с изтичането му съделителят губи право на това. Изложени са решаващи мотиви, че съсобствеността на делбения имот е възникнала от смесен юридически състав: покупко – продажба и наследяване, с оглед на което, съгласно задължителните указания на т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, при такава смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, а същата следва да се извърши на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, т.е. чрез изнасяне имота на публична продан. Формиран е решаващ правен извод, че имотът не може да бъде възложен на който и да е било от съделителите, като единственият начин за прекратяване на съсобствеността е същият да бъде изнесен на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
Допускането на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение на Кърджалийския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Видно от поставените в основата на обжалваното въззивно решение правни мотиви, формулираният от касатора въпрос не представлява принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, и по него липсва произнасяне от въззивния съд. Решаващият правен мотив на съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е определен способът за извършване на делбата е, че съсобствеността е смесена, възникнала е в резултат от повече от един юридически факт и в тази хипотеза единственият възможен способ за прекратяването й е изнасянето на недвижимия имот на публична продан. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в конкретния случай самите наследници на починалия съделител М. М. са посочили общ съдебен адрес за получаване на книжата по делото /което разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ГПК допуска/, поради което касаторката не може да релевира оплаквания за нарушаване на правото й на участие в процеса поради призоването й по начина, посочен от самата нея.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 148 от 14.11.2016 г. по в. гр. д. № 99/2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, по касационната жалба на Ф. Ш. М..
ОСЪЖДА Ф. Ш. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати Н. С. А., А. А. А. и М. А. А. поравно сумата 1 000 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: