О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 30.11.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 60170 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. чрез пълномощника й адвокат П. Т. против решение № 33 от 9.03.2016 г., постановено по гр.д. № 7 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение № 1757/10.11.2015 г. по гр.д. № 3179/2014 г. на Окръжен съд-Пловдив за отхвърляне на предявените от М. К. С. против Окръжен съд-Смолян искове за заплащане на сумата от 14 900 000 лв. обезщетение за претъпени имуществени вреди, представляващи парична равностойност на 250 дяла от капитала на [фирма], както и на сумата 100 000 лв. обезщетение за претъпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания – негативни емоционални изживявания, стрес, затваряне в себе си, които вреди са причинени на ищцата вследствие на постановен от съдия при Окръжен съд-Смолян съдебен акт – решение № 1184 от 6.12.2006 г. по ф.д. № 256/2001 г.
Окръжен съд-Смолян не е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1, изр.второ ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Апелативен съд-П. е приел за установено, че съдия Я. е постановил решението от 6.12.2006 г. в производството по Глава 52 от ГПК (от 1952 г., отм.) поради възлагане на работата по фирменото дело именно като съдия от ответния съд, като регистърното решение № 1184/6.12.2006 г. по фирменото дело на ОС-гр. С. е постановено с оглед подаденото заявление от Д. Н. в качеството й на управител на търговското дружество [фирма]-гр. С. и въз основа на представените със заявлението документи. Въззивният съд е изследвал задълженията на съда в регистърното производство – в производството по Глава 52 от ГПК (1952 г., отм.) съдът въз основа на представените от заявителя документи по чл.495, ал.2 ГПК (1952 г., отм.) проверява съгласно нормата на чл.496, ал.2 ГПК (1952 г., отм.) наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване; нормата на чл.430 ГПК (1952 г., отм.) предвижда възможността регистърното производство да бъде спряно в случаи, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с този акт, или когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. Приел е, че в случая от ищцата не се нито твърди, нито установява по нейно искане да е било проведено производство по реда на чл.430 ГПК (1952 г., отм.) с оглед спиране на регистърното производство за вписване на промени въз основа на решения на О. на дружеството от 28.11.2006 г., в което производство е постановено решението на съда от 6.12.2006 г. Представена е в копие искова молба, подадена от С. до Районен съд-гр. С. на 6.12.2006 г., с която е поискано спрямо ответното дружество и Д. Н. да се установи неистинност на документи. Представена и в копие молба, подадена от С. до окръжния съд по фирменото дело, с която се заявява отвод на съдия Я.. Представена е в копие и молба от 5.12.2006 г. от С. до председателя на окръжния съд по фирменото дело, с която се иска той да вземе на специален отчет делото предвид измамливи, фалшифицирани действия, извършени от страна на съуправителя Н., както и да бъдат сравнени подписи на Н.. Представена е в копие молба от 5.12.2006 г. от С., с която се иска да бъдат приемани молби за разглеждане по фирменото дело, които носят подписите едновременно на двете и да са нотариално заверени, както и също в копие молба от същата дата от С., с която се оспорва истинност на подпис под молба и се иска делото да бъде взето на специален отчет. Представена е от ищцата в копие молба до регистърния съд на основание чл.430 ГПК за спиране на последващи вписвания, след вече извършеното съгласно решението от 6.12.2006 г., която е оставена без разглеждане с представеното в копие определение на съда от 2.06.2007 г. по ф.д. № 256/2001 г. на ОС-гр. С.. Преценявайки тези действия на ищцата, апелативният съд е направил извод, че няма основания да се приеме, че с решението от 6.12.2006 г. вписването е разпоредено в нарушение на акт, постановен по реда на чл.430 ГПК (1952 г., отм.), като заявените от ищцата с посочените молби, подадени преди постановяването на това регистърно решение, искания не са съобразени с посочената разпоредба. Разпоредбата на чл.497 ГПК (1952 г., отм.) предвижда, че решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение. Установява се при тези обстоятелства, че от страна на молителя в регистърното производство са представени документи, въз основа на които е постановено по фирменото дело решението от 6.12.2006 г.
Съдът е приел, че за вреди от така постановеното регистърно решение отговорност, при наличие на основания за това, може да носи заявителят, поискал вписването, но не и държавата за действията на съда в производството по вписването, който се е произнесъл по искането за вписване, като го е уважил. Липсва причинна връзка между решението на съда от 6.12.2006 г. и евентуално настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищцата, тъй като увреждания за нея могат да бъдат в причинна връзка само с действията на заявителя, подал до съда искането за вписване.
Съдът е приел, че освен това в случая вече след извършване на вписването ищцата С. е предявила по гр.д. № 163/2006 г. на ОС-гр. С. иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК във вр. с чл.97, ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на решенията на О. от 28.11.2006 г., въз основа на които е извършено вписването, който иск е отхвърлен, и евентуален иск по чл.74 ТЗ за отмяна на същите решения, тъй като О. е свикано и проведено в нарушение на изискванията на ТЗ, който иск е уважен. Изложил е съображения, че за уважаването на иска по чл.74 ТЗ съдът е събрал множество доказателство в исковото производство, които в регистърното не се събират, и въз основа на тях е постановил решението за отмяна на решенията на О. на О. от 28.11.2006 г. поради нарушение на разпоредбите на чл.126, ал.3 ТЗ и чл.139 ТЗ. Ищцата е обосновала претенцията си за обезщетение на обстоятелството, че след отмяната на решенията на О. по реда на чл.74 ТЗ тя не била вписана отново като съдружник, тъй като междувременно били приети други съдружници, капиталът е бил увеличен и преразпределен, като е представила доказателства, че [фирма] чрез управителите си В. И. Г. и В. И. Д. е продало на [фирма]-гр.П. множество недвижими имоти за сумата 1 500 000 лв. при данъчна тяхна оценка 2 980 703,40 лв. Апелативният съд е направил извод, че при наличие на действия на съдружници в търговското дружество, извършени след постановяването на съдебното решение, които водят до промяна в статута и имуществото на дружеството, няма основания да се приеме, че е налице причинна връзка между постановеното от съда на 6.12.2006 г. регистърно решение и настъпилите след това в резултат на действията на други лица промени, които засягат интересите на ищцата. Съответно, неоснователно при тези обстоятелства ищцата претендира да се приеме, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника за имуществени и неимуществени вреди, настъпили за нея в резултат на тези последващи действия на съдружниците и управителите на търговското дружество.
Въззивният съд е изложил и съображения, че от страна на ищцата не се нито твърди, нито установява тя да е предприела преди или след постановяването на решението по чл.74 ТЗ действия за уреждане на отношенията си с търговското дружество, включително във връзка с прекратяване на нейното участие в дружеството и относно имуществени последици от това. Ангажираните от нея доказателства са относно стойността на активите на дружеството към момента на изключването й като съдружник, но тя не е собственик на активите на дружеството, а има само имуществени права с оглед размера на притежаваните от нея дялове от неговия капитал, и следователно тя неоснователно претендира по начало обезщетението да се изчислява въз основа на стойност на активите на търговското дружество. Затова е и без правно значение в случая обстоятелството, видно от експертното заключение от 24.06.2015 г., че отчетната стойност (цената на придобиване) на активите на дружеството към 31.12.2006 г. е 1 152 000 лв. Същевременно, видно от показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание на окръжния съд на 8.10.2015 г., преживяванията на ищцата са били в резултат на това, че нейната съдружничка я изключила от фирмата, като промените настъпили в резултат на изключването.
В обобщение е направен извод, че неоснователно се претендира, че постановяването на решението от 6.12.2006 г. е противоправно деяние, именно в причинна връзка с което на ищцата са причинени посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди в посочените от нея размери.
Касаторът М. С. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
– приравнен ли е статута на регистърния съд и Агенция вписвания-Търговски регистър /създаден през 2008 г./ и отговорността им за вреди от постановените от тях незаконосъобразни актове в регистърното производство
– отговорни ли са за вреди окръжните съдилища, пред които се е развило регистърно производство за постановените от тях незакосъобразни актове в това производство, които са отменени по съдебен ред
– приравнени ли са актовете, издавани от длъжностните лица по регистрация и окръжните съдии в регистърното производство съгласно Търговския закон преди измененията в ДВ бр.38/2006 г.
– има ли причинно-следствена връзка между незаконосъобразен акт, издаден от регистърния съд, който е отменен с влязло в сила решение и вредите, настъпили от същия
Поставените въпроси са изведени от твърдението на касатора, че решението на регистърния съд от 6.12.2006 г. е незаконосъобразно и е било отменено и са изцяло неотносими към изводите на въззивния съд – че при постановяване на решението си регистърния съд е спазил законовите изисквания, а отмяната на решението на Общото събрание на дружеството в спорното исково производство по чл.74 ТЗ не се отразява на законосъобразността на решението в регистърното производство, както и за липса на причинно-следствена връзка между решението в регистърното производство и претърпените от ищцата вреди.
При неотносимостта на въпросите към изводите в атакуваното въззивно решение, същите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 9.03.2016 г., постановено по гр.д. № 7 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-П..
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: