6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 30.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2763 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №83 от 10.02.14г. по в.гр.д.№954/13г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение №609 от 18.06.13г. по гр.д.№8004/11г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „В.”, находящ се в [населено място],[жк], [улица]и представляващ съвкупност от панелна сграда на един етаж и енергийно съоръжение, заснети като обект с идентификатор 55871.504.353.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 55871.504.353 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г.
Въззивният съд е приел, че съгласно представения по делото А. №12331/22.02.1995г., съставен по искане на Н. ЕАД, клон Електроснабдяване П., процесният трафопост е построен през 1991г. и е въведен в експлоатация на 13.06.1991г. Издаден е и технически паспорт на трафопоста на името на СК „Електроснабдяване” район София, поделение „Електроснабдяване” район П.. През 2002г. е съставен и акт за частна общинска собственост на трафопоста. Прието е, че държавното предприятие „Електроснабдяване” П. е включено в състава на образуваната през 1991г. [фирма], от която през 2000г. чрез отделяне е образувано [фирма], което пък през 2007г. се е вляло в [фирма], преименувано впоследствие на [фирма]. Процесният трафопост е действащ, обслужва 56 броя потребители на територията на [община] и фигурира като сграда, машини и оборудване в инвентарните книги на ответното дружество, съставени през периода 1948-2000г. Няма категорични данни този трафопост да е бил включен в баланса на Н. ЕАД, тъй като в държавния архив се съхраняват документи само за числовата стойност на този баланс, но не и оборотните ведомости, от които да се направи извод за конкретните Д., които формират тази стойност.
От правна страна е прието, че не е налице твърдяното от [община] придобивно основание – §7, ал.1, т.7, вр. §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесният трафопост е бил включен в актива на държавното предприятие „Електроснабдяване” П. и това изключва възможността той да премине в собственост на общината, по аргумент на §7, ал.2, вр. ал.1 от ПЗР на ЗМСМА. За да достигне до този извод въззивният съд е приел, че по силата на закона – чл.2, ал.1, вр. чл.12 от Закона за електростопанството /отм./, обектите на енергийната система са били предоставени за стопанисване на държавните предприятия, осъществяващи дейността по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване. В случая е бил съставен и акт за държавна собственост, който се ползва с материална доказателствена сила и той изрично сочи факта на предоставяне на трафопоста за стопанисване на клон Електроснабдяване П.. Прието е, че §7, ал.2 ЗМСМА има обратно действие и следва да се прилага от момента на влизане в сила на ЗМСМА.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, както и оплакванията и доводите във въззивната жалба. Процесният трафопост е съоръжение от енергийната система, което обслужва територията на [община], поради което е налице първата предпоставка на §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА за преминаването му в общинска собственост. Неправилен е изводът на въззивния съд, че по силата на Закона за електростопанството /отм./ всички обекти на енергийната система са предоставени за стопанисване и управление на държавните енергийни предприятия. Този извод би лишил от практическо прилагане §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА, още повече, че в §4, т.7 ПЗР на ЗЕ изрично е предвидено изискване лицензираните енергийни предприятия да изкупят енергийните обекти, които са частна общинска собственост. Решаващо по делото било обстоятелството, че няма данни процесният трафопост да е надлежно включен в баланса на енергийното предприятие, следователно по силата на §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА той е преминал в собственост на общината. Неправилна била и преценката за значението на съставения през 1995г. А., в който няма записване на кого е предоставен за стопанисване процесният трафопост.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът, при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г., да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./.
2.След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са и трафопостовете в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА, респ. ако липсва каквато и да е документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса – оборотна ведомост, от която се установяват конкретните Д., които са включени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване-приемане на дълготрайни материални активи, заповед или др.документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост. 3. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени. 4. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания. 5. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на ЗМСМА, след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие.
Жалбоподателят счита, че по изброените въпроси въззивното решение противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС – решение №1253 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №244 от 25.02.2010г. по гр.д.№99/2009г. на ВКС, І ГО, решение №64 от 10.02.2010г. по гр.д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №987 от 06.01.2010г. по гр.д.№ 373 от 2008г. на ВКС, І ГО и решение № 155 от 13.03.2007г. по т.д.№917 от 2006г. на ВКС, ТК.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос се свежда до това дали предоставянето на енергийните обекти за стопанисване и управление на държавните енергийни предприятия произтича от закона или следва от включването им в баланса на предприятието. Въпросът е определящ за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл по него и е приел, че от първостепенно значение е нормативната уредба – чл.2, ал.1 и чл.12, ал.1 от Закон за електростопанството от 1975г. /отм./, от която се извлича фактът на предоставянето, но в случая са налице и конкретни данни за това предоставяне, каквито са А. от 1995г., съставен по искане на Н. ЕАД, „Електроснабдяване” район П.. Тези мотиви са в пълно съответствие с решение №1064 от 09.12.08г. по гр.д.№3969/07г. на ВКС, ІІ ГО, постановено при идентичен казус. Не е налице такова противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателя решение №64 от 10.02.2010г. по гр.д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, което да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. От една страна този състав на ВКС не е обсъждал нормативната уредба по Закона за електростопанството /отм./ и Наредба за държавните имоти /отм./, не е изразявал становище, че от тях не следва фактът на предоставянето на трафопоста за стопанисване и управление на държавното енергийно предприятие, а от друга страна в разглеждания от него случай не е имало данни трафопостът да е бил включен в инвентарните книги на предприятието, за разлика от настоящия случай. Липсва противоречие на обжалваното решение и решение №987 от 06.01.2010г. по гр.д.№373 от 2008г. на ВКС, І ГО, основният извод от което е, че вписването на един имот като актив в баланса търговско дружество не е доказателство за придобиване на правото на собственост върху този имот, освен ако се касае за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и последващата им приватизация, при което се прилага чл.17а ЗППДОбП /отм./, вр. чл.1, ал.1 ПМС №201/1993г. Това решение не касае приложимата в настоящия случай разпоредба на §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА, както и правото на собственост върху енергиен обект, за който има специална нормативна уредба.
Вторият въпрос повтаря посредством различна формулировка първия, като акцент се поставя на счетоводната документация, с която става записването на дълготрайния материален актив в документацията на предприятието. Затова всичко, казано по-горе, се отнася и за този въпрос. Решаваща за факта на предоставянето на енергийния обект за стопанисване и управление на държавното енергийно предприятие е нормативната уредба – чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, според който електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост; чл.8, ал.1 – че те се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика”; чл.12, ал.1 – че дейността по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване се извършва от организациите към Асоциация „Енергетика”; чл.7 от Закона за собствеността, в редакцията му преди измененията от 1990 и 1996г., според който предоставянето на държавните имоти за стопанисване и управление на държавни учреждения и предприятия се определя от предназначението им. Предназначението на трафопостовете да обслужват дейността по чл.12, ал.1 ЗЕ /отм./, фактът, че по правило тяхното строителство и поддръжка е възложено от закона на държавните електроенергийни предприятия, води до извод, че те по силата на закона се предоставят за стопанисване и управление на тези предприятия, а ако е налице изключението на чл.2, ал.2 или 21 от този закон, страната, която се позовава на това изключение, следва да го докаже. Включването на енергийните обекти в баланса на тези предприятия е фактическо действие, предопределено от нормативната уредба, затова доказването му има второстепенно значение при преценката по §7, ал.2, вр.§7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА. Освен това – в случая за процесния трафопост има съставен А. от 1995г., въз основа на ПМС №53/1993г., с което са създадени новите ал.3 и ал.4 на чл.81 НДИ, според които служба „Държавни имоти” съставя актове за държавна собственост, когато се установи, че предоставените предприятия недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или са им зачислени според разделителни протоколи, но не са вписани в актовите книги и те не са актуализирани.
Третият и четвъртият въпрос са за доказателствената стойност на счетоводните записвания. Предвид изложеното по-горе, въпросите не са решаващи за изхода на делото. Неотносимо към спора по настоящото дело е и посоченото от жалбоподателя решение №155 от 13.03.07г. по т.д.№917 от 06г. на ВКС, ТК, което е постановено по търговски спор за вземане, а не за право на собственост върху недвижим имот.
По петия въпрос – дали разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА има обратно действие, има утвърдена задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №96 от 11.02.10 г. по гр.д.№ 3122/08г. на ВКС, І ГО; решение №244 от 25.02.10 г. по гр.д.№99/09 г. на ВКС, І ГО, решение №200 от 29.06.10 г. по гр.д.№ 5293/08 г. на ВКС, ІІ ГО. Въззивното решение е съобразено с тази практика, затова не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до разглеждане по същество. Посоченото от жалбоподателя решение №1253 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО е постановено при действието на ГПК /отм./ и няма задължителен характер, затова, при наличието на задължителна практика в обратния смисъл, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По въпроса няма противоречива практика по чл.290 ГПК, затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и сезиране на ОСГК за произнасяне с тълкувателно решение.
В обобщение – не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските по настоящото дело – 240 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложената фактура от 24.03.14г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №83 от 10.02.14г. по в.гр.д.№954/13г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „И.”, [улица] сумата от 240 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: