О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 30.09.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1090 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. П. Д. против решение № 2051 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 2283/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3673 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 19325/2017 г. на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 109 ЗС и чл. 49 и 59 ЗЗД да бъде осъдено „ВиК-Варна” ООД 1./да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата, като премахне незаконно изградените стоманобетонова шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и четири сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод, преминаващи през имота за сгради в други имоти, в собствения на ищцата недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], район Приморски, местност „Ф.“, с площ 1080 кв. м., при описани граници; 2/ да й заплати сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане; 3/ да й заплати сума общо в размер 3 742 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на 100 кв. м. реална част от имота, върху които са разположени построената шахта и четирите водопроводни отклонения за периода 01.06.2016 г. – 21.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, ЗУТ, Закон за водите /ЗВ/, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на всички събрани доказателства и оплаквания във въззивната жалба, изместване на предмета на спора към съществуващият водопровод, който не е предмет на иска, а не към новоизградената шахта и водопрводни отклонения по него, излагане на противоречиви мотиви и необоснованост на извода, че новоизградените съоръжения пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, както и на извода, че не е претърпяла неоснователно неимуществени вреди и че ответното дружество не се е обогатило.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията за допускане по чл. 280, ал.1 т. 1, 2 и 3, както и ал.2 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика по чл. 235 ГПК, защото съдът не е обсъдил всички доказателства и оплаквания във въззивната жалба и е изложил противоречиви мотиви.
Основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК се свързва с това, че не е съобразена практиката на Конституционния съд на Република България, на ЕСПЧ по Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, защото е нарушено правото на мирно ползване на притежанието и правото на Европейския съюз – чл. 19, пар.1, ал.2 ДФЕС и на даденото тълкуване на чл.2, ал.3 ДЕС, изискващ правните субекти да имат правото на ефективна правна защита на правата си.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касационен контрол за отговор на три въпроса: 1 за това длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за приложение правото на ЕС, 2. за необходимостта да се даде легална дефиниция на понятието „авариен ремонт на тръбопровод” и 3. за възникването на солидарна отговорност между „ВиК” дружествата-оператори и собственика на господващия имот, който се ползва от водопроводното отклонение пред собственика на служещия имот при неспазена законова процедура при присъединяване.
Основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението се свързва с това, че съдът едновременно приема, че тръбопровода е заварена тежест в имота на ищцата, защото е изграден около 1930-1940 г. – преди тя да придобие имота и същевременно, че се касае за аварийно изграждане на инсталация върху вече съществуващ водопровод.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация. Счита, че съдебното решение е съобразено с нормативната уредба и с фактите по делото, защото водопровода е изграден преди влизане в сила на ЗВ, а водопроводната шахта е изградена върху водопровода – в границите на съществуващия сервитут и обслужва обществен интерес.
Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. В частта, в която е насочена против въззивното решение по иска по чл. 109 ЗС и свързания с него иск по чл. 49 ЗС, тя е допустима, защото е насомена против решение подлежи на касационно обжалване. В частта, в която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД за обезщетение в размер на 3742 лв. за лишаване от ползване на заетата от шахтата и водопроводните отклонения площ, решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3 ГПК / предишна ал.2 – ДВ бр. 86/2017 г./, поради което в тази част тя ще се остави без разглеждане, като недопустима. Изходът от иска по чл. 59 ЗЗД не е обусловен от основателността на иска по чл. 109 ЗС, защото правото на собственост може да е смутено поради благоустройствени ограничения – чл.50 ЗС, поради което негаторния иск да е неоснователен, но да се дължи обезщетение или да е налице пречене, но да не се е обогатил ответника, който е създал пречки за упражняване на вещното право.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск по чл. 109 ЗС от ищцата, собственик на имот с идентификатор …. по плана на [населено място], съдът е приел, че за обслужване на изграденият още през 1934-1940 г. тръбопровод за питейна вода, преминаващ през имота й, е възникнал сервитут по силата на закона, който създава тежест върху имота. Той включва и правото да се изгради съоръжение за експлоатация на съществуващият тръбопровод. Съдът е приел, че изградената без строителни книжа шахта и две водопроводни отклонения са „аварийно изграждане на инсталация върху вече съществуващ обект” в рамките на съществуващ за него сервитут, за което не са необходими строителни книжа, защото не се променя трасето и техническите характеристики. При така приетото, съдът е формирал извод, че изграденото съоръжение не създава пречки за ищцата, по-големи от тези, които е създал съществуващият тръбопровод и сервитутът, съставляващ тежест върху имота, възникнала преди да го придобие.
Искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен, защото действията на ответника не са без основание, а съответстват на чл. 23 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, която не изисква строителни книжа при аварийно изграждане на обект и са в обществен интерес, които ищцата следва да търпи. Прието е, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря, защото изграденото съоръжение не е в негов, а в обществен интерес.
Първите три въпроса, по които се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК следва да се обединят в един в следния смисъл: длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по така формулираният обобщен въпрос поради това, че въззивната инстанция, в противоречие със съдебната практика, изискваща въззивната инстанция да разгледа оплакванията във въззивната жалба, като обсъди всички относими към спора факти и обстоятелства, и доказателствата, за установяването на които са приети, като формира самостоятелни изводи от тях. / ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което обобщава цитираната от касатора съдебна практика. Не са обсъдени оплакването за необоснованост на извода, че шахтата е в границите на сурвитута на съществуващия тръбопровод, че не може да се премести шахтата, за това, че не са били налице основания за изграждане на шахтата без строителни книжа, тъй като не е имало авария, че е обсъден довода, че за водопроводните отклонения нямя нито склучени договори със собственика, нито административен акт, който да постановява възможността за прекарването им от ответника.
Останалите въпроси от тази група, касаят конкретни факти по делото, не са правни въпроси и не са от значение за развитието на правото, поради което по тях не се допуска касационно обжалване.
По искането за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, доводите в изложението са свързани с това, че същността на правовата държава е материален смисъл на държава на справедливостта, а във формален смисъл тя е държава на правната сигурност, където съдържанието на правния ред е ясно определен. / Р № 3/23.02.2017 г. по к.д.№ 11/2016 г. и Р № 1/2005 г. Гарантираното право на защита от Конституцията се изразява в задължение на всички органи в пределите на своята компетентност да съдействат на лицето със засегнати права да преодолее последиците от нарушението. / Р № 14/14.11.2014 г. по к.д.№ М12/2014 г. Оплакването е, че въззивното решение не е обезпечило спазването на тези конституционни изисквания, разяснени с практиката на КС, както и изискването на Конституцията по делата да се разкрие обективната истина. / Р № 17 / 16.12.1999 г. на КС/
Макар нормите на Конституцията да могат да се прилагат и непосредствено, когато защитата на правата, уредени в нея е подробно развита в закон, приложим е той. Законът за собствеността предвижда подробна защита на правото на собственост чрез система от искове, между които е и предявеният негаторен иск. Изискването на конституцията за разкриване на обективната истина по делата е развито в ГПК чрез подробна уредба за начина на изразяване на становища и твърдения от страните и за събиране на доказателства, за задължението на съда да събира и служебно доказателства за приложението на императивна правна норма. Приложението на тези правила е предмет на разглеждане по въпроса, по който се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което не се допуска такова поради противоречие с практиката на Конституционния съд.
Предявеният иск не е приет за недопустим, поради което е неотносима съдебната практика, формирана по правото на ЕС, изискваща държавата да предостави на правните субекти ефективни средства за защита правото на собственост и другите права на гражданите. Защитата пред ЕСПЧ е предоставена на гражданите и правните субекти когато в държавите-подписали и ратифицирали Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, държавата не е създала ефективни средства за защита правото на собственост или то е накърнено от държавните органи в тези държави без възможност за защита при произвол. В конкретният случай се касае за отношения между частноправни субекти, а негаторния иск осигурява защита на носителите на вещните права при наличие на предпоставките на този иск. Дали са налице тези предпоставки по конкретния спор е въпрос по същество, а не на допускане до касация.
Поради допускането до касационно обжалване на решението в посочената по-горе част на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касационен контрол за отговор на три въпроса: Първият от тях – длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за приложение правото на ЕС, не определя изхода от спора, защото е много общ. Отделно от това в областта на вещното право няма обща регулация за всички държави – членки от правото на ЕС.
Искането да се даде легална дефиниция на понятието „авариен ремонт на тръбопровод”, съдът преценява като не отговарящо на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като този въпрос не е правен, а конкретен, по-скоро технически.
Въпросът за това налице ли е солидарна отговорност между „ВиК” дружествата-оператори и собственика на господстващия имот, който се ползва от водопроводното отклонение пред собственика на служещия имот при неспазена законова процедура за присъединяване, не определя изхода от спора. Искът е предявен за вреди от действията на ответника. Няма спор по делото, че тези действия са извършени от ответното дружество. Кой е станал собственик на водопроводното отклонение в случая е без значение ако не е спазена законовата процедура за изграждането му и за присъединяването.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2051 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 2283/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3673 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 19325/2017 г. на РС-Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от Ж. П. Д. искове по чл. 109 ЗС и чл. 49 ЗЗД да бъде осъдено „ВиК-Варна” ООД: 1. да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата, като премахне незаконно изградените стоманобетонова шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и четири сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод, преминаващи през имота за сгради в други имоти, в собствения на ищцата недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], район Приморски, местност „Ф.“, с площ 1080 кв. м., при описани граници; 2 да й заплати сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, по касационна жалба, подадена от Ж. П. Д.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2051 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 2283/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3673 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 19325/2017 г. на РС-Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от Ж. П. Д. иск по чл. 59 ЗЗД да бъде осъдено „ВиК-Варна” ООД да й заплати сума общо в размер 3 742 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на 100 кв. м. реална част от имота, върху които са разположени построената шахта и четирите водопроводни отклонения за периода 01.06.2016 г. – 21.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в частта, в която е допуснато касационно обжалване в размер на 115 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: