1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр.София, 04.05.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1769 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.01.2016г. по гр.д.№253/2015г., с което ОС Кърджали уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] – [населено място] в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че в обжалваното решение е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и моли да се допусне касационно обжалване на същото.
Ответникът Г. Д. Ч., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението, извършено със заповед № 19/02.04.2015 г. на управителя на [фирма] [населено място], с която, на основание чл.328, ал.1, т.2 – поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение, възстановил е Г. Д. на длъжността „електромонтьор” във [фирма] [населено място], с месторабота ТР А.-вода и е осъдил дружеството да му заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 02.04.2015 г. до 02.10.2015 г., в размер на 4636.08 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2015 г. до окончателното й изплащане.
Прието е по делото, че ищeцът – ответник по жалба, е заемал длъжността „електромонтьор” във [фирма] [населено място] и че със заповед № 19/02.04.2015 г. на управителя на [фирма] [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2 – поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото му правоотношение, като съдът е взел предвид представеното по делото като доказателство допълнително споразумение № 126/28.08.2013 г. към трудов договор № 21/ 10.04.1990 г., както и цитираната заповед № 19/02.04.2015 г. на управителя на [фирма] [населено място].
От представените по делото – Разгънато щатно разписание на [фирма] – К., в сила от 06.01.2015 г. и Разгънато щатно разписание на [фирма] – К., в сила от 18.02.2015 г., съдът е приел, че се установява, че с утвърждаването на ново щатно разписание от 18.02.2015 г. са съкратени 3 щата за длъжността „електромонтьор”, заемана от ищеца, като същите са намалени от 15 на 12 щатни бройки, като съкращението е извършено от надлежния орган и е реално.
Прието е по делото за безспорно, че ищецът е бил член на синдикалната организация на К. във [фирма] [населено място], както и че работодателят е поискал от синдикалното ръководство на О. при „К.” във [фирма] [населено място] предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване на щата, което се установява и от приетото по делото като доказателство Искане изх.№ 75/25.03.2015 г., подадено от управителя на [фирма] [населено място] до синдикалното ръководство на О. при „К.” . Установено е също така, че синдикалният орган на съответната синдикална организация в ответното дружество не е дало съгласие за уволнението на ищеца поради съкращаване на щата, поради което неполучаването на предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на работника – синдикален член, поради съкращаване на щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл.344, ал.3 КТ. Съдът е съобразил и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 17 декември 2013 г. на ОСГК на ВКС, така и също и приетото в решение № 63 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 1265/2013 г, ІІІ г.о, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
При тези данни съдът е признал за незаконно извършеното уволнение и е уважил исковете за възстановяване на ищеца на работата, заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението..
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят – работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: следва ли съгласието на синдикалния орган по чл.333, ал.4 КТ да е взето и подписано от колективния орган. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Позовава се на ТР№4/2013г. ОСГК на ВКС и представя решение от 31.03.2014г. по гр.д.№1265/2013г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че решението за даване или не съгласие за уволнение се приема от колективния орган ,а писменото уведомление може да се подпише и само от председателя.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. на ВКС намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос. На същият съдът е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз както в даденото разрешение в т. 2 на ТР№4/2013г. ОСГК на ВКС, според която ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган, е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ, така и в представеното от самия жалбоподател решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Съдът, в конкретния случай, в съответствие с практиката на ВКС , е взел предвид, че документът- писмо от 30.03.2015г., подписан от председателя на синдикалната организация, удостоверява че колективният орган не дава съгласие за уволнение на ищеца, съобразявайки разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, е признал уволнението за незаконно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.01.2016г. по гр.д.№253/2015г. на ОС Кърджали.
осъжда– [фирма]- [населено място] да заплати на Г. Д. Ч. сумата 600 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: