4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
С., 04,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 769/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. Д. от [населено място] против решение № 57 от 18.04.2011 г. по т.д. № 45/2011г. на Добрички окръжен съд .
Ответникът по касация – [фирма]– [населено място] e на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел общо текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Посочил е, че съдът в мотивите си приел, че свидетелските показания, изслушани пред първата инстанция били „ неубедителни”. Развито е накратко разбирането на страната, че решаващият състав следвало да извърши преразпит на свидетелите и е поставен въпроса: „ Длъжен ли е съдът при наличието на неяснота в свидетелските показания да упражни правомощията си по чл.171, ал.2 ГПК…. или сме изправени пред факултативно правомощие на съда, упражняването на което е предоставено на неговата дискреционна преценка, която не подлежи на инстанционен контрол…” Страната лаконично е изразила своето становище по така поставения въпрос, като е отбелязала , че доводи в негова подкрепа можели да бъдат изведени и от разясненията на т.10 на ТРОСГК №1/01г. Общо е посочено, че „ втория въпрос” бил свързан с възможността съдът да използва „ логически презумпции при установяване на обективната истина”. Този извод е изведен от лаконичното твърдение, че съдът не бил обсъдил поведението на ответника в контекста на опитните правила и игнорирал съществени факти за спора. Цитирана е част от решение №400/55г. на ВС на РБ, а именно – „ При установяване на обективната истина съдът може да си служи и с човешки презумпции”. Направен е извод, че въпроса свързан с това, може ли при установяване на обективната истина съдът да си служи с „човешки презумпции”, не бил „ застъпен широко в съдебната практика”, което водело до извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т 3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са хипотетични. Освен това, първият от тях намира своят директен отговор в процесуалния закон, с оглед характера на нормата на чл.171, ал.2 ГПК, която като диспозитивна определя правна възможност, а не процесуално задължение. Освен това е обвързан не с правните изводи на съда, а с твърдението на страната за недоказаност на съставните на спорното право юридически факти и съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, в какъвто смисъл е и оплакването на касатора, определен от него като „ втори въпрос”, при който липсва каквато и да било конкретика обвързваща го с изводите на въззивния съд. Но дори и да се приемат за релевантни тези въпроси, то те обосновават само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на фактически, хипотетичен въпрос, нито лаконично изложената защитна теза на страната. Не съставлява такъв довод и краткото отбелязване, че разглеждането на въпроса не било „ широко застъпено в съдебната практика”. Липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на цитираната норма на чл.171, ал.2 ГПК, която както бе отбелязано е диспозитивна и достатъчно ясна в конкретния си регламент на процесуалната възможност на съда да извърши преразпит на свидетелите. Или така заявеното само по себе си не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, без да бъде обоснована изрично нуждата от тълкуване на цитираната правна норма.Цитирането на решения на ВС и ВКС, относими към отменен процесуален ред са ирелевантни, още повече, че страната не сочи противоречие на изводите на съда с тези решения, а твърди, че те подкрепят нейното становище, което е разгледала накратко, без да поддържа, респективно посочи наличие на отклонение от цитираната практика, изразено в изложените мотиви на съдебния акт.
Кратките твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Добричкия окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 18.04.2011 г. по т.д. № 45/2011г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: