О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 08.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2268 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 8796 от 21.12.2015г. по гр.д.№ 8348/2012г. на СГС е потвърдено решение от 22.11.2010г. по гр.д.№ 4101/2005г. на Софийски РС. С последното е признато за установено на основание чл. 97, ал.1 ГПК /отм/ във вр. с чл. 5 ЗН по отношение на В. С. Х. и Л. В. Н., че Б. Б. Х. е собственик по наследство на УПИ 1194а с площ 525 кв.м., а по скица 469 кв.м., включен в парцел ХХІІ-1194а и 1194б по плана на [населено място], м.”О.-М.” и на основание чл. 108 ЗС М. В. Н. е осъден да й предаде същия имот. Със същото решение е отхвърлено възражението на М. В. Н. срещу Б. Б. Х. за заплащане на подобрения в същия имот на обща стойност 103 972,24 лв. и за задържане на имота до заплащане на тази сума.
Това решение е обжалвано от двамата ответници М. Н. и Л. В. Н. с отделни касационни жалби. В хода на въззивното обжалване на 20.02.2013г. е починал ответника В. С. Х., чийто наследници са ищцата Б. Б. Х., като наследница на Б. В. Н. и ответницата Л. В. Н., които спорят дали процесния имот е придобит по наследство от ищцата.
М. В. Н. навежда доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 61, ал.2 ЗН, защото ищцата не е приела наследството по опис, за допуснати процесуални възражения, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и противоречията по между им и е приел, че добросъвестния подобрител не може да претендира стойността на подобренията, които е направил в чужд имот с възражение и за необоснованост на извода, че той не е добросъвестен, т.е. че е знаел, че майката на ищцата е бременна към момента, когато е вършил подобренията.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. при предявяване на иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот, придобит по наследство от непълнолетен, следва ли той да е приел преди това наследството по опис и ако не, придобил ли е имота в патримониума си, 2. в кои случаи се счита, че съдът е обсъдил доказателствата по отделно и в съвкупност, съгласно изискванията на чл. 188 ГПК. 3.в кои случаи се счита, че макар да е придобит имота на основание, годно да го направи собственик е знаел, че съществува друг, различен от праводателя му собственик, ако действителния собственик не е бил роден, кумулативни ли са предпоставките на чл.2 ЗН и следва ли да е знаел и двата факта, за да е недобросъвестен.
В касационната жалба на Л. Н. се оспорва допустимостта на иска, защото към момента на предявяване на иска от малолетната Б. Б. Х. все още не е бил установен произхода от бащата Б. Б., прави оплаквания за нарушение правата на другия ответник М. Н., за нарушение на чл. 61, ал.2 ЗН, счита, че срещу М. Н. не е предявяван собственически, а само владелчески иск, тъй като ищцата не е имала активна процесуална, а поради това и материално правна легитимация, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата първия формулиран правен въпрос е по приложението на чл. 61, ал..2 ЗН аналогичен на зададения от другия касатор. Вторият въпрос е/ може ли в едно производство да бъдат допуснати за разглеждане установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК и владелчески иск по чл. 108 ЗС срещу различни ответници и една и съща ли е правната защита, която получава ищецът по тези искове, от значение ли е поредността, в която са предявени тези искове, 2. допустимо ли е позоваването и кредитирането на свидетелски показания за факти, които попадат в ограничението на чл. 133, ал.1 ГПК. Като такива факти се сочат знанието, че придобива от несобственик, ако действителния собственик все още не е бил роден. 3.Поставен е и въпроса за задължението на съда да обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното:
Б. В. Х. умира на 30.05.2001г., като неженен. На 20.01.2002г. се ражда ищцата от майка П. К., която е живяла около година преди това на съпружески начала с починалия. Роденото дете – ищцата Б. първоначално е записана с неизвестен произход от бащата. На неизвестна дата през 2002г. е предявен иск за установяване на произход от бащата против родителите на починалия Б. Х.: В. С. Х. и М. Б. Х.. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 25.02.2005г. Предявени са установителен иск за собственост против родителите. Процесният имот е купен от Б. Х. с н.а. № 125, т. LХХІХ /1996г. Родителите В. и М. Х., считайки себе си наследници на сина си Б. и с издаденото първоначално удостоверение за наследници са продали процесния имот с н.а. № 83,т.І/01.04.2002г. на М. В. Н. /техен роднина/, против когото е предявен иск по чл. 108 ЗС. До приключване на производството по иска за бащинство, настоящото дело е било спряно. С влязло в сила решение на 20.10.2006г. по гр.д.№ 654/2004г. на СГС е установено че детето Б. е заченато и произхожда от починалия Б. Х..
По отношение на възраженията за подобрения и за признаване право на задържане, заявени от касатора М. Н. се установява следното: Б. Х. е купил през 1996г. дворното место без жилищната сграда и бараката. Родителите му прехвърлят също дворното место без тези постройки. В имота са построени нова жилищна сграда, лятна кухня и ограда без строителни книжа. По молба, подадена на 14.01.2004г. от М. В. Н. е издаден акт за узаконяване № 1/2009г., с който на основание пар. 183 и 184 от ПЗР на ЗУТ е узаконена като временен строеж по чл. 49, ал.1 и чл. 50, т.2 б. „а” и „в” ЗУТ жилищната сграда и лятната кухня към нея. Първата СТЕ е посочила, че жилищната сграда е построена около 2003г. В съдебно заседание вещо лице Й. Н. е заявила, че констатацията, че сградата е строена 2003г. е по данни на лицата, които живеят в сградата и по данни от делото, но не са и представени строителни книжа. По делото писмени данни кога е сградата няма. Св.С. установява, че сградата е строена от Б. и той е влизал в нея по негова покана през 1999-2000 г. Свидетелят К. е приспивал в къщата по покана на Б. през зимата на 2000 г. Свидетелят И. е участвал в изграждането на сградата по възлагане от Б..
Въззивният съд е приел, че установителния и осъдителен иск за собственост са допустими, защото следва да се съобрази и влязлото в сила решение за установяване на произход на ищцата от баща й Б., което съгласно чл. 220, ал.2 ГПК /отм/ има действие по отношение на всички, че с това решение се преклудират всички възражения, свързани с това, че ищцата е дете на починалия Б. Х.. Приел е, че на основание чл. 5, ал.1 ЗН тя наследява баща си и изключва роднините от втора степен – родителите. Тъй като с решението за установяване на бащинство, произхода се установява от раждането, то с обратна сила се приема, че родителите не са били наследници, че наследник на Б. е дъщеря му Б., че родителите не са станали собственици по наследяване и не са могли да прехвърлят правото на собственост на ответника М. Н., поради което са уважени установителния и осъдителен иск за собственост. По възражението за подобрения и право на задържане, съдът е приел, че М. Н. не е добросъвестен, тъй като е знаел, че купува от несобственици, защото още на погребението на Б. е разбрал, че П. е бременна, за което се е позовал на показанията на св. С. и К.. Съдът е посочил, че като недобросъвестен владелец, Н. може да претендира само разходите, но не чрез възражение, а чрез насрещен иск. По тези възражения е направен и генерален извод, че не се установява да са правени от Н., за което съдът се е позовал на това, че предмет на разпореждания в полза на Б. и след това на Н. е прехвърляно само дворно место без жилищната сграда и бараката, видно от описанието на предмета на двете сделки в нотариалните актове, че по делото не са събрани доказателства кой е изграждал оградата и водопроводната шахта.
Доводите и в двете жалби за вероятна недопустимост на решението поради недопустимост на иска, защото към момента на предявяването му не било установено бащинството на Б. от починалия Б. и защото ищцата като малолетна не е приела наследството по опис, съгласно изискването на чл. 61, ал.2 ЗН не обосновават допускане до касация.
Както вече се посочи, решението, с което се установява произход, съгласно чл. 220, ал.2 ГПК има действие по отношение на всички. Произходът се установява не от момента на постановяване на решението и влизането му в сила, а от раждането. Затова е без значение дали иска за собственост е предявен преди, или след предявяване на иска. Същественото е, че в хода на настоящото производство е влязло в сила решението, с което е уважен иска за установяване на произход от бащата Б. и че това решение е задължително за страните по настоящото дело и за съда – чл. 297 ГПК. На основание чл. 188, ал.3 ГПК/отм/, респективно чл. 235, ал.3 от действащия ГПК, съдът е съобразил това решение, което има значение за активната й материално правна легитимация като наследник и собственик. Исковата молба е подадена от малолетната Б. чрез законния й представител, т.е. налице е и активна процесуална легитимация. Принадлежността на правото на собственост е въпрос на активна материално правна легитимация, която е въпрос по същество по иск за собственост, а не по допустимост на иска.
Възражение за това, че наследството не е прието по опис не е правено в хода на производството, поради което съдът не е обсъждал този въпрос. Нормата на чл. 61, ал.2 ЗН защитава интересите на непълнолетните и тя не може да се тълкува в тяхна вреда и да ги лишава от права. Пропускането на тримесечният срок по чл. 61, ал. 1 от ЗН не ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество. С отпадането на срока по чл. 50 от ЗН, те могат винаги да приемат наследството. Това е прието в Решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК, което е задължителна практика. С т.5 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС изрично се прие, че възражение за неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не може да се прави спрямо посочените в чл. 61, ал. 2 ЗН лица. С решение № 12 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2014 г., III г. о. това разбиране е доразвито, като е изведен извод, че, приемането на наследство по опис по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН от непълнолетен наследник не е пречка след навършване на пълнолетие същият да приеме останалото извън описа наследство по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН /изрично или мълчаливо/ или по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН. Следователно съдебната практика не разглежда изискването за приемане на наследството от непълнолетен и недееспособен по опис като предпоставка за да предяви иск за защита на правата си, или за да се приеме, че е носител на наследствените права. Към тази практика следва да се допълни и това, че не може да се приеме наследство по опис, ако изобщо се оспорват наследствените права и основния спор по делото е именно това дали е настъпило наследствено правоприемство и по отношение на кое имущество В охранителното производство по приемане на наследството по опис не могат да се разрешават подобни спорни въпроси относно принадлежността на правото на собственост.
По въпросът на Л. Н. за възможността да се предявят едновременно иск по чл. 97, ал.1 ГПК /отм/ и чл. 108 ЗС против различни лица следва да се отбележи, че никога не е имало съмнение във възможността да се съединяват обективно и субективно установителен и осъдителен иск за собственост против различни лица. С ТР № 4/2014г. т. 3Б изрично се прие, че е налице правен интерес от предявяване иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, какъвто е случай с първоначалните ответници, починали в хода на процеса В. и М. Н.. По отношение на М. Н. е предявен иск по чл. 108 ЗС, защото той е бил във владение на имота съобразно приетото за безспорно. ТР № 8/2012г., цитирано в изложението към касационната жалба на Н. е неприложимо – по делото не е предявен отрицателен установителен иск нито пък установителен иск за собственост против владеещия имота М. Н.. Въпросът е поставен и некоректно и защото искът за собственост не е владелчески, както се сочи в изложението. Владелчески са само исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС.
Или в обобщение не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение, поради което не се допуска касационно обжалване на това основание.
Относно въпросите, касаещи възраженията за подобрения и право на задържане и добросъвестността на касатора Н.: Тези въпроси са неотносими защото по делото е доказано, че подобренията са правени още приживе от Б. и защото Н. е купил имота без къщата и подобренията. Това, че Б. е изградил къщата и лятната кухня се установява от показанията на свидетелите С., К. и И.. СТЕ не е установила, че сградата е строена около 2003г., а вещото лице е обяснило при приемане на заключението, че е посочило това, което са му казали обитателите на сградата и от данните по делото. В делото не се съдържат писмени доказателства сградата да е изградена през 2003г.. Обстоятелството, че сградата е узаконена на основание пар. 184 ЗУТ означава, че незаконното строителство е извършено преди влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001г., а Б. Х. е починал на 30.05.2001г. Незаконните строежи, изградени при действието на ЗУТ не подлежат на узаконяване. Претендиралият подобренията М. Н. е купил имота на 01.04.2002г., когато ищцата вече е родена и след като прехвърлителите му В. и М. Накови /негови дядо и баба/ са отказали да дадат съгласие като баща на детето Б. в акта за раждане да се запише Б. Х.. Първоначално в удостоверението за раждане, издадено на 22.01.2002г. Б. е записана с неизвестен баща. Процесът за бащинство е започнал през 2002г.
Предвид изложеното относно това кога и от кого са изградени жилищната сграда и лятната кухня, ирелевантни за спора са въпросите, свързани с това дали касаторът М. Н. е добросъвестен и дали и недобросъвестния владелец може да претендира стойността на разходите за подобрения в чужд имот чрез възражение, или следва да предяви насрещен иск. Затова и по тези въпроси не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8796 от 21.12.2015г. по гр.д.№ 8348/2012г. на Софийски градски съд по касационни жалби на М. В. Н. и Л. В. Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: