О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 17.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 117/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Д.,Р. К. Д. и Т. С. Д. против решение №1124/07.07.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1315/2008г. по описа на същия съд,като е оставено в сила решение №12/31.01.2008г. по гр.д. №1957/2007г. по описа на Пловдивски районен съд,ХІV гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от М. С. Д.,Р. К. Д. и Т. С. Д. против ОбСЗГ гр. П.,с участието на Община гр. П.,иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,за възстановяване на собствеността на наследници на С. Т. Д. 1996г.,върху описаната в решението земеделска земя,находяща се в местн. Терзиолу,в землището на гр. П..
В писменото допълнение към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,свързан с правото на собственост върху земеделски имот,предмет на иска по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ. В тази връзка касаторите твърдят,че на първо място е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК-поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,като не са взети предвид от съда наличните предпоставки за признаване на това право-наличие на титул на право на собственост спрямо процесния имот и това ,че същият не е заявяван за възстановяване. Наред с това се навеждат аргументи,че съдът се е произнесъл в разрез с трайната съдебна практика,като при постановяване на решението не е изпълнил задължението да обсъди всички събрани по делото доказателства и обоснове решението си на тяхната пълна и всестранна преценка.,като в тази връзка са цитирани и приложени следните актове на ВКС:
-решение №462/17.03.1994г. по гр.д. №5070/1993г. по описа на ВС на РБ,ІІІг.о,според което установените фактически положения от събраните по делото доказателства се обсъждат от съда,който е длъжен да обоснове решението си след тяхната пълна и всестранна оценка,
-решение №289/06.03.2001г. по гр.д. №1530/2000г. по описа на ВКС,ІVг.о,за правомощията на решаващия съд по административно правния спор по член 14 ал.3 от ЗСПЗЗ,във връзка с определяне реални граници на подлежащата на възстановяване земя,както и за упражняването на косвен съдебен контрол на съда по отношение на постановенито от ПК решения и условията за възстановянане на земеделски земи при наличие на законна постройка върху земята,
-решение №489/09.05.2002г. по гр.д. №1302/2001г. по описа на ВКС,Vг.о. относно преценката на писмените доказателства,представени в производството по предявен иск с по член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
С решаващите си мотиви въззивният съд,след като е констатирал на основание събраните по делото доказателства,че наследодателят на ищците С,по силата на договор за покупко-продажба,съгласно нотариален акт №193/1957г. е закупил нива от 1,326 дка ,находяща се в землището на гр. П.,местн. Терзиолу,при описани съседи,която е предмет на заявения иск,като същата е била заменена от наследодателя на ищците срещу отстъпено право на строеж,собственост на Държавата,съставляващо парцел ****ХІ-кв.440 от 264 кв.м по плана на гр. П.,кв. Зеленчукова борса,по силата на договор от 02.12.1961г.,сключен между наследодателя на ищците и П. на ГНС П. ,в резултат на което правото на собственост върху процесната земя е преминало в държавата. При този анализ и преценка,съдът е обосновал изводите си,че процесният имот е бил предмет на доброволно сключена замяна,за да може наследодателят на ищците за построи сграда и правото на собственост върху отстъпения в замяна полски имот по горепосочения договор не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното,така посочените съществени въпроси,по които въззивният съд се е произнесъл,не противоречат на цитираните съдебни актове на ВКС,напротив в съответствие са с първото и третото горепосочено решения на ВКС,а по отношение на второто посочено и приложено от касаторите решение,същото е неотносимо към решения с въззивното решение спор и съответно по отношение на произнасянето на същия по тези съществени въпроси.
На второ място,касаторите твърдят в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,че е налице основание за допускане на същото предвид хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК/съгласно цитираното в допълнение към жалбата с вх. №22479/24.09.2008г./,като се излагат аргументи ,че при произнасянето на съда са нарушени принципите на справедливостта и доверието в съдебната система,като в резултат на така постановеното решение са били лишени от възможността да реституират принадлежалата на наследодателя им земеделска земя. Така изложените доводи не могат да обосноват наличието на хипотезата,предвидена в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която изисква произнасянето на съда по съществените въпроси да е свързано с неяснота или непълнота на правната уредба,което да се отстрани по пътя на тълкуването на закона,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1124/07.07.2008г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. №1315/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: