О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр. София 27.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 442 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците П. Й. Н., С. С. Н., С. Д. К. и Л. Н. Г., чрез адв. пълномощниците Л. Великова и Св. Б. срещу решение от 23.12.2009 г. по в. гр.дело № 621/2009 г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 438/31.07.2009 г. по гр.дело № 189/2009 г. на Ш. районен съд. С последното решение е признато по отношение на жалбоподателите, че ищецът Б. С. Ч. е собственик на ? ид.част от недвижимия имот – поземлен имот с идентификатор № 8* с площ от 2464 кв.м., находящ се на ул.”А” гр. Ш. и жалбоподателите-ответници са осъдени да предадат на ищеца владението върху имота, съответно е отменен на осн.чл.537, ал.2 от ГПК констативен нот.акт за собственост на основание давностно владение № 40, дело № 1630/2008 г. на нотариус с рег. № 24. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос по приложението на чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ и по-точно нищожно ли е решението на ОСЗ, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на собственика върху земеделски имот в стари, съществуващи реални граници, находящ се в границите на населеното място, определени с подробен градоустройствен план без да са посочени в същото границите на имота и следва ли решението да е придружено от скица, решен в противоречие с практиката на съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателите поставят и правния въпрос относно валидността на решението на ОСЗ, постановено в случая от незаконен състав, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
В писмен отговор на ответника по жалбата Б. С. Ч., чрез адв. Г. Г. е изразено становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да уважи предявения ревандикационен иск за спорния имот с идентификатор 83510.657.30, находящ се в строителните граници на гр. Ш. съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственик на основание постановено решение № 10АРС/25.07.2005 г. на ОСЗ гр. Ш.. С последното на осн.чл.18ж от ППЗСПЗЗ му е възстановено правото на собственост като наследник на С. Ч. в съществуващи стари реални граници върху няколко имота, един от които е нива от 20.623 дка в строителните граници на гр. Ш., м.”О”, парцел **** от кадастралния план, заявен с поред № 14 от заявлението и установен с други – удостоверение , издадено от Д. „УТ” Община гр. Ш., част от който е процесния. Прието е, че решението на ОСЗ е валидно, като издадено от административен орган в рамките на материалната му компетентност, действащ в законен състав, че при издаването му е спазена разпоредбата на чл.60а от ППЗСПЗЗ, според които решенията на ОСЗ се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция „З” служители от същата служба.становено е по делото, че решението на ОСЗ е подписано от началника на службата и от определените лица със заповеди № РД-27-191/09.06.2003 г. и № РД-27-49/18.07.2005 г. Прието е, че решение № 10АРС/25.07.2005 г. на ОСЗ не е нищожно независимо от установения факт по делото, че към момента на издаването му двама от членовете са били в отпуск, което според съда не ги лишава от компетентност. Съдът е приел, че решението на ОСЗ съдържа и индивидуализация на имота, собствеността върху който се възстановява, като е взел предвид, че същият попада в границите на населено място и наличието на скица по чл.18ж от ППЗСПЗЗ не е елемент от фактическия състав, удостоверяващ правото на собственост върху определен земеделски имот.
Прието е, че ответниците не са установили непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху спорния имот в продължение на десет години съобразно разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗС. За да направи този извод съдът е взел предвид разпоредбите на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ в сила от 21.11.97 г. съгласно които изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на посочените разпоредби. Констативния нотариален акт, с който ответниците са признати са собственици на спорния имот е издаден на 22.12.2008 г. Според въззивния съд не са налице данни за упражнена фактическа власт от жалбоподателите-ответници с намерение да своят имота в срока, предвиден в чл.79,ал.1 от ЗС. Поради това съдът е приел за неоснователно възражението им, че са придобили процесния имот на основание 10-годишно давностно владение с намерение да държат имота за себе си.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по правния въпрос относно приложението на чл.14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ и по-точно нищожно ли е решението на ОСЗ, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на собственика върху земеделски имот в стари, съществуващи реални граници, находящ се в границите на населеното място, определени с подробен градоустройствен план без да са посочени в решението и следва ли решението да е придружено от скица. Видно от цитираните многобройни решения на Варненския районен съд, Е. районен съд, С. районен съд, К. районен съд, постановени в производство по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ, в същите липсва отбелязване за влизането им в сила. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Приложените решения на районните съдилища не са влезли в сила, с оглед на което съдът не обсъжда решените с тях правни въпроси.
С влязлото в сила решение по адм.дело № 10244/2008 г. на ВТАС е постановено в производство по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ и със същото не е дадено разрешение на правния въпрос, поставен от жалбоподателя. ВТАС е приел, че решението на ОСЗ е нищожно, поради неизпълнение от административния орган на процедурата по чл.11,ал.2, вр.чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ и е издал ново решение, с което не е възстановил в противоречие с влязло в сила съдебно решение право на собственост. Прието е, че с решението ОСЗ е действала в противоречие с пределите на действие на силата на пресъдено нещо на правораздавателен акт, който я обвързва като страна в производството, по което този акт е постановен и поради това решението, с което е приключила административната процедура е нищожно. С решение № 8033/07.10.2004 г. по адм.дело № 3573/2004 г. на IV о на ВАС е решена хипотеза, различна от настоящата – в производство по чл.231,ал.1,б.”а” и”в” от ГПК/отм./, като предмет на молбата за отмяна е постановено решение в производство по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че решените правни въпроси с посочените съдебни решения не обуславят наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК – правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата. По същият правен въпрос не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване, предвиден в чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наличието на това основание жалбоподателят не е мотивирал с конкретни доводи, които съдът да обсъди в настоящото производство по чл.288 от ГПК. Според чл.280,ал.1,т.3 от ГПК правният въпрос, по който се е произнесъл съда ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване на правната норма съдебна практика, или когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за създаване на съдебна практика по прилагането й, съответно за осъвременяване на съществуващата съдебна практика, поради настъпили промени в обществените условия или в законодателството. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е неясна, нито е непълна и по приложното й поле е налице трайна и последователна съдебна практика, поради което не се налага тълкуването й.
Поставеният правен въпрос относно състава на ОСЗ, който е подписал решението, легимиращо ищеца като собственик на спорния имот и законен ли е същият съдът намира, че касае правилността на съдебното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281 от ГПК. Проверка на правилността на обжалваното решение съдът не извършва в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, а след допускане на касационно обжалване, но само при наличие на основанията, предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не се установяват предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Ш. окръжен съд.
В полза на ответника по жалбата Б. Ч. на осн.чл. 81 от ГПК следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 23.12.2009 г. по в. гр. д. № 621/2009 г. на Ш. окръжен съд.
Осъжда С. Д. К. ЕГН **********, Л. Н. Г. ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Ш., ул.”П” № 4, П. Й. Н. ЕГН **********, С. С. Н. ЕГН **********, последните двама с адрес гр. Ш., ул.”А” № 50,ет.2 да заплатят всеки от тях на Б. С. Ч. от гр. Ш., ул.”Л” № 22, съдебен адрес гр. Ш., ул.”С” № 1* ет.2, „А” по 425 лв. направени разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: