О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5404/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
В. Б. К. от гр. Б. е подал касационна жалба против решението по гр. д. № 513/2008 г. на Окръжен съд – Благоевград и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът „А” Е. , гр. Б. счита жалбата за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от К. срещу „А” Е. иск за сумата 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, за сумата 100 лв. обезщетение за имуществени вреди и за сумата 40 лв. – законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането 29. 10. 2006 г. до предявяване на иска. Същите претенции, под формата на евентуален иск, са предявени и срещу ответника Х от гр. Б.. Районен съд – Благоевград с решение от 6. 2. 2008 г. по гр. д. № 2065/2006 г. е отхвърлил исковете. Окръжен съд – Благоевград, с въззивно решение от 9. 9. 2008 г. по гр. д. № 513/2008 г. е потвърдил решението на районния съд. Въззивният съд е счел за недоказано твърдението на ищеца, че ответниците са собственици или лица, упражняващи надзор на кучето, за което ищецът твърди, че го е нападнало и причинило падането му на земята и физическото увреждане – фрактура на ръката. Съдът е посочил, че не е доказано увреждането на ищеца да е в пряка зависимост от поведението на животното.
Искането на жалбоподателя К. е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен материално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Искането е основателно.
Към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са приложени съдебни решения, вкл. решение по гр. д. № 234/2003 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, в които са съдържат принципни становища на съответния съд относно причинната връзка между поведението на животно и увреждане на ищеца. С обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения относно причинната връзка между увреждането и увреждащите действия, като е приел че поради липса на физически досег между кучето и ищеца К. , неговата травма не е причинена от животното. Тази констатация не може да се счита за точно приложение на закона, тъй-като чл. 45 ЗЗД предвижда отговорност за всички вреди, независимо от механизма на тяхното възникване. Ето защо в случая има основание за допускане на касация и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9. 9. 2008 г. по гр. д. № 513/2008 г. на Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателя В. К. да заплати държавна такса 106 лв. по светка на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: