О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр. София, 21.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 763 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. П. против решение на Софийски градски съд, постановено на 15.01.2009 година, по гр.д. №702/2008 година, изменено решението на Софийски районен съд по извършването на делбата между Н. Д. П. и Д. Л. Д..
Касационната жалба е подадена в срок, против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор, с който я оспорва по отношение на нейната допустимост, с оглед разпоредбата на чл.280 от ГПК, така и по нейната основателност по същество.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос и материално правен въпрос, която е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационната жалба до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Съществения въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, според жалбоподателя се състои в непроизнасянето по въззивната жалба, подадена от жалбоподателя Н. П. , както и произнасянето по отношение на посочената претенция във въззивната жалба на другия съделител с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, по отношение на движимите вещи, тъй като тази претенция била оттеглена от жалбоподателя по въззивната жалба. По отношение на присъденото обезщетение за ползуване на недвижимия имот се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, игнорирайки нотариалната покана, което е от значение за точното прилагане на закона. Излагат се доводи за нереалната според жалбоподателя, оценка на имота.
За да се произнесе по жалбата на Д. Л. Д., въззивния съд е приел, че същата се отнася стойностите, определени от първоинстанционния съд по отношение на двата делбени имота, сумата за уравнение на дяловете и претенциите на Д. Л. Д. против Н. Д. П. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, по отношение на недвижимия имот в кв. Курило за сумата от 2 700 лева и по отношение на движимите вещи, находящи се в същата къща за сумата от 900 лева.
По отношение на претенцията за сумата от 900 лева, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, по която се е произнесъл въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Съществения процесуалноправен въпрос, наведен в изложението на касационните основания от жалбоподателя, касаещ непроизнасянето на въззивния съд по неговата въззивна жалба е неотносим към касационните основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въззивната жалба на Н. Д. П. е върната с влязло в сила разпореждане на първоинстанционния съд, поради което въззивния съд не е бил сезиран с въззивна жалба от жалбоподателката, следователно не е дължал произнасяне по тази въззивна жалба.
Актуалността на оценката на имотите, предмет на делбеното производство и сочените в изложението на касационната основания фактически твърдения са неотносими към основанията за касационен контрол, очертани от разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото касаят възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, без да се сочи конкретно основание за допускане до касационно обжалване.
Като съществен материалноправен въпрос, който е значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се сочи произнасянето на въззивния съд по наличието на нотариална покана, предвид претенцията на страна в делбения процес, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Този въпрос е съществен материалноправен, доколкото е обусловил крайния извод на съда относно основателността на предявения иск на това правно основание. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, писменото поискване е основна предпоставка за основателност на претенция, основаваща се на чл.31, ал.2 от ЗС, с която един от съсобствениците на вещта, претендира обезщетение от другия, за ползата от която го е лишил. По този въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която и с оглед изискването на закона, е необходимо наличието на писмена покана, за да стане изискуемо вземането, основано на разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС. Въззивния съд се е произнесъл по този въпрос, но в съответствие с изискванията на закона и утвърдената съдебна практика като е отчел наличието на нотариална покана, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Д. П. от гр. Н., кв. Курило, ул.”К” №1 против решението на Софийски градски съд, ІV „г” отд., постановено на 15.01.2009 година, по гр.д. №702/2008 година в частта, с която въззивния съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за ползуване на движими вещи, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ІV „г” отд., постановено на 15.01.2009 година, по гр.д. №702/2008 година в останалата обжалвана част.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, на основание чл.274, ал.2 от ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.