О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София 11.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 248 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от В. С. П. чрез адв.Ж. К. срещу определение № 15363 от 20.11.11г.по в.ч.гр.дело № 1142/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 1.07.11г,постановено по ч.гр.дело № 17166/11г.на Софийски районен съд,42 състав.С него е отхвърлено заявление на същата страна за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците Р. А. С. и Г. С. С. за сумата от 40 000 лв главница и за сумата 24 190.73 лв лихва за забава или при условията на разделност срещу всеки един от длъжниците по 20 000 лв главница и 12 095.36 лв лихва за забава.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна.В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е аргументирано наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване,като се твърди,че обжалваното определение съдържа произнасяне по следните значими за делото въпроси:1.представлява ли искането за солидарно осъждане на ответниците основание за нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК; 2.допустимо ли е да се изискват други доказателства за установяване изискуемостта на вземането,ако документът по чл.417 ГПК не предвижда настъпването на допълнителни обстоятелства или изпълнение на насрещни задължения,и ако изискуемостта е обусловена единствено от изтичането на определен срок; 3.възможно ли е съществените условия на договор за заем да бъдат инкорпорирани в договор за учредяване на ипотека.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК- искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.3 ГПК не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и правилно първоинстанционният съд го е оставил без уважение.Изложени са съображения,че със заявлението по реда на чл.417 ГПК не могат да бъдат заявявани повече от едно искане,както е в случая – ангажирана е солидарната отговорност на двамата длъжници в качеството им на съпрузи и допълнително искане за преценка от съда,ако не е налице солидарна отговорност на длъжниците,да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу всеки от длъжниците за припадащата му се част от вземането.На следващо място е прието,че с представения документ – нот.акт № 112/2005г.за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот,не се установява настъпила изискуемост на вземането.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване е налице,когато правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.С оглед мотивите на атакуваното определение настоящият състав намира,че значими за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК са вторият и третият въпрос,по които има непротиворечива задължителна практика на ВКС.Приема се,че обхватът на проверката,която извършва съдът,за да удовлетвори искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист включва само редовността на документа от външна страна,както и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.Доколкото при основанието по чл.417 т.6 ГПК документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е самият ипотечен акт,то съществуването на претендираното вземане следва да се установява именно от този акт,а не от други документи./определение № 410 по ч.т.д.№ 298/10г.на ІІ т.о.на ВКС/Тази предпоставка в случая не е налице. За пълнота следва да се отбележи,че въззивният съд неправилно е преценявал основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с оглед предпоставките на чл.417 т.2 ГПК.Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Р. и Г. С.,с което е сезиран Софийският районен съд,е основано на разпоредбата на чл.417 т.6 ГПК.Преценката на съда за основателността на заявлението следва да се извърши единствено с оглед изискванията на чл.417 т.6 ГПК,т.е.налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт,установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението.Независимо от неправилната правна квалификация като краен правен резултат въззивното определение не е в отклонение от практиката на ВКС.Липсата на данни за настъпила изискуемост на вземането по договора за заем налагат извода,че не са налице предпоставките на чл.417 т.6 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тази сума.Няма пречка съществените условия на договора за заем да бъдат инкорпорирани в договор за учредяване на ипотека,но в случая не е така.
Въпросът представлява ли искането за солидарно осъждане на ответниците основание за нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК не е от значение за изхода на делото предвид изложеното по-горе.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 15363 от 20.10.11г.,постановено по в.ч.гр.дело № 11421/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.