О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 15.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 389 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №119,постановено на 15.06.2012г. по ч.гр.д.№252/2012г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил определение №1180 от 04.04.2012г. на Районен съд-Стара Загора по гр.д.№918/2012г.,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от Д. Н. Н. и И. И. Н. против Ж. Г. В. иск с правно основание чл.270,ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение №28/16.01.2012г.,постановено по гр.д.№7541/2010г. на Районен съд-Стара Загора.
Определението е обжалвано от Д. Н. Н. и И. И. Н. с оплаквания,че е незаконосъобразно,неправилно и необосновано. Поддържат,че неправилно съдът е приел,че влизането в сила на решението,чиято нищожност се иска да бъде прогласена, обосновава наличие на правен интерес от предявяването на иска. Като основание за допускане на касационно обжалване поддържат,че съдът се е произнесъл по въпроса дали влизането в сила на съдебното решение представлява предпоставка за предявяване на иск за прогласяване неговата нищожност с оглед наличието на правен интерес от това. Молят обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до разглеждане по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е налице само когато основният въпрос, обосноваващ основателността,респ. неоснователността на заявеното искане, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В настоящия случай Д. Н. Н. и И. И. Н. са предявили иск за прогласяване нищожността на съдебно решение №28/16.01.2012г.,постановено по гр.д.№7541/2010г. по описа на Старозагорския районен съд,като в обжалваното определение е прието,че липсва правен интерес от завеждането на такъв иск преди решението да е влязло в сила,тъй като в правомощията на въззивния съд е да следи служебно за валидността на решението съгласно чл.270,ал.1 ГПК и под обявяване нищожност на първоинстанционно решение извън обжалването му пред въззивния съд се има предвид когато то е влязло в сила поради необжалването му.
Жалбоподателите поддържат,че част от съдилищата не посочват влизането на решението в сила като изрично условие за наличие на правен интерес /респ. за допустимостта на иска/,което според тях обосновава наличие на противоречива практика досежно предпоставките за допустимост на иск за прогласяване нищожност на съдебно решение. Позовават се на решение №1373/10.02.2010г. по гр.д.№4340/2009г. на Бургаския районен съд,в което е посочено,че атакуваните актове следва да засягат законни права и интереси на лицата,които претендират нищожността,за да е налице правен интерес от провеждане на исковете, както и на решение №33/09.04.2010г. по гр.д.№13/2010г. на Сливенския районен съд,в което е прието,че нищожно е всяко решение на съда,което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.
Според настоящия състав на първо място следва да се отбележи,че в посочените решения поставеният от жалбоподателите въпрос не е бил поставян на разглеждане и съответно същите не сочат наличие на противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Освен това в решение №123/04.04.2012г. по гр.д.№777/2011г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, е дадено тълкуване на нормата на чл.270,ал.2 ГПК,което настоящият състав споделя напълно,а именно,че исковият ред,предвиден в чл.270,ал.2 ГПК е самостоятелна форма на защита,която може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан. В същия смисъл е и становището, изразено в обжалвания съдебен акт,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №119,постановено на 15.06.2012г. по ч.гр.д.№252/2012г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Председател:
Членове: