О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 434
София, 17.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 7274/ 2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
С частна касационна жалба вх.Nо 90994/05.08.2013 год. на Н. М. Н. от [населено място] , заявена чрез процесуалния представител адв. Н. М.- АК Ш. обжалва и се иска отмяна на Определение Nо 3735 от 25.02.2013 год. , постановено по ч.гр.д. Nо 802/2012 год. на Софийския градски съд за потвърждаване на Определение от 02. 08. 2012 год. по гр.д. Nо 9869/ 2011 год. на Софийския районен съд- 30 с-в.
Поддържа се , че обжалваното определение е „отказ от правосъдие”, постановено в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС и чл. 6 ал.1 и чл. 13 от ЕКПЧОС, на нарушения на процесуалните правила относно възможността Д. да отговаря по иск за вреди, предявен на основание чл. 49 ЗЗД , произтичаща пряко от чл. 7 от Конституцията на Република България.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа , че с обжалваното определение по въпроса за правната възможност Д. да отговаря за вреди, причинени от нейни органи или служители на основание чл. 49 ЗЗД , на основание чл. 7 от Конституцията на Република България , е разрешен с обжалваното определение в противоречие със задължителна съдебна практика , основания за допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като се сочат Определение Nо 220 от 20.03.2012 год. по ч. гр.д. Nо 23/2012 год. на ВКС-IV г.о. , Определение Nо 435 от 11.07.2011 год. по ч. гр.д.Nо 212/ 2011 година на ВКС-IV г.о. и Определение Nо 383 от 12.06.2013год. по ч.гр.д. Nо 3266/2013 год. на ВКС-III отд.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението за прекратяване на исковото производство по чл. 45 ЗЗД срещу т.е. „главен делквент” К. Н. М. , се поддържа с довод , че въпросът: правомерно ли е прекратяване на исковото производство на основание чл. 129 ГПК,ако първоинстанционният съд не е дал достатъчно ясни, достатъчно пълни и достатъчно точни указания за отстраняване констатирани нередовности на исковата молба, е разрешен в противоречие с Определение Nо 157 от 27.03.2013 год. по ч. гр.д. 540/2012 год. на ВКС-II г.о. , Определение Nо 360 от 27.06.2010 год. по ч. гр.д. Nо7/2011 год. на ВКС-III отд.
В срока за отговор по чл. 276 ал.1 ГПК ответниците по частната касационна жалба Д. и К. Н. М. , не вземат становище .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима , на основание чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
Съдебното исково производство е образувано по заявените при условията на обективно пасивно съединяване осъдителни искове на Н. М. Н. срещу Д. , представлявана от М. н. ф., П. н. Р. Б. и физическите лица В. Т. В., К. Н. М. ,а на основание чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД и чл. 13 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС за присъждане на обезщетение за вреди от неправомерни действия по повод на възложена им служебна дейност и грубо нарушение на императивни правни норми на ЗСВ , при условията на солидарност , в размер на сумата 2000 лв./ две хиляди лева/ , които искове са предявени като частичен иск от такъв за сумата 800 000 лв./ осемстотин хиляди лева./
Делото е образувано на 10.03.2011 година , с посочена от самият ищец цена на иска от 2 000 лв., като частичен иск от вземане общо за сумата 800 000 лв. , съответно потвърдена с молба-уточнение от 25.05.2011 год. / л.10 на гърба , районен съд/, документ за внесена ДТ върху цена на иска от 2000 лв. , за сумата 80 лв. / осемдесет лв. / вносна бележка 42307С1-ВЖ-8743 ЦКБ / 17.06.2011 година на л. 14 / районен съд/, съгласно правилата на чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК .
При тези данни производството се явява процесуално недопустимо. За частните производства по реда на чл. 274 ал.3 т.1 или 2 ГПК ,за които законодателят е предвидил възможност за двуинстанционно обжалване на преграждащите определения по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК, допустимостта е обусловена от цената на иска, определена по правилата на чл. 68 и чл. 69 ГПК – ар. по чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
След като данните категорично сочат , че цената на заявените при условията на солидарност облигационните осъдителни искове е под сумата от 5000 лв., то както общото исковото производство, така и частното , образувано по реда на чл. 274 ал.3 ГПК , не подлежат на двуинстанционен правораздавателен контрол ,поради което както подадената касационна жалба така и частна касационна жалба , се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане .
В хипотезата на частично заявен иск, не може да се поддържа теза , че искът е с цена над минимално определения такъв по см. на чл. 280 ал.2 ГПК, тъй като цената на исковете за парични вземания , дори и когато се касае до частичен иск за парична сума , е , съгласно закона ,размерът на посочената сума.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.Nо 90994/05.08.2013 год. на Н. М. Н. от [населено място] , заявена чрез процесуалния представител адв. Н. М.- АК-Ш. обжалва и се иска отмяна на Определение Nо 3735 от 25.02.2013 год. , постановено по ч.гр.д. Nо 802/2012 год. на Софийския градски съд за потвърждаване на Определение от 02. 08. 2012 год. по гр.д. Nо 9869/ 2011 год. на Софийския районен съд- 30 с-в.
Определението може да бъде обжалвано по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщението до жалбоподателя, пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :