О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 19.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 363/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Д. Я. против определение №654/06.02.2009г. на Софийски градски съд,ІІІ Б състав,постановено по гр.д. №3897/2008г. по описа на същия съд,с което е оставена без уважение частната жалба на В. Д. Я. срещу определение от 07.07.2008г. по гр.д. №30107/2008г. по описа на Софийски районен съд,33 състав,като е прекратено производството по делото в частта му предявения от В. Д. Я. установителен иск за собственост,като недопустимо.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
В депозирана от В. Д. Я. молба вх. №35244/03.07.2009г.,съобразно приложеното към същата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,се заявява,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,който също е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото-основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че нормата на член 97 ал.1 от ГПК/отм/ предвижда правна възможност лицата да защитят правата си,които обаче съществуват към момента на предявяване на иска,поради което прехвърлянето на това право на друг субект води до прекратяване на същото спрямо прехвърлителя,а предявяването на иска за права съществували в минал момент е уредено като изключение от законодателя и то само, ако са от значение за правоотношения които съществуват,като в случая с правото на иск по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Съдът е посочил,че в настоящия случай е сезиран с иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,в който е визирана възможността за се установи съществуването на едно спорно право и то към момента на предявяване на иска,а в заявената от ищцата претенция на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,се иска от съда за признае за установено,че е била изключителен собственик на процесния имот към 10.12.1999г.,преди другите двама ищци С. И. К. и С. К. да го придобият по силата на покупко-продажба, между тях и касаторката Я.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на О. №15 от 03.02.1982г. по гр.д. №262/1982г. по описа на ВС,което се отнася до указанията и предписанията на второинстанционния съд,дадени с определение на първоинстанционния съд,прекратил делото,за разглеждането му и задължението му да се съобрази с тези предписания,което е неотносимо към процесуалния ред,по който се разглежда настоящия спор. Това е така,защото последният се разглежда по различен процесуален ред,предвиждащ триинстаницонно производство,съгласно изменението на ГПК/отм/ от 1997г.,и с оглед на това и с нова характеристика на въззивната инстанция,съобразно тези изменения,както и правилата, приети в ГПК/отм/ ,различни и некореспондиращи в случая с цитираната практика на ВС-соченото определение на съда от 1982г. Ето защо не е налице твърдяното от касатора основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
За да е налице второто основание,което касатора сочи за допускане на касационно обжалване-а именно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,е необходимо да съществува неяснота или непълнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи не са наведени в частната касационна жалба.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №654/06.02.2009г. на Софийски градски съд,ІІІ Б състав,постановено по гр.д. №3897/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: