ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434
София, 19.11. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 1874 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК по частната жалба на адвокат Х като процесуален представител на С. И. Й. от гр. В. срещу решението на ВКС на РБ от 16.VІІ.2008г. по гр.д. № 1094/2006г.
Ответникът по частната жалба “Ч” ЕООД е заел становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че частната жалба е допустима само в частта на решението, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 914/2005г. в частите по исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди. Разгледана по същество в тази част, частната жалба е неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение в частта, имаща характер на определение, ВКС на РБ е оставил без разглеждане касационната жалба на Й. срещу въззивното решение на ПлАС по гр.д. № 914/2005г. по предявените от него срещу “Ч” ЕООД В. искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди: в размер на 1600лв., представляващи разликата между трудово възнаграждение и получено обезщетение за временна нуетрудоспособност за периода 11.ІХ.1997г. – 12.V.1998г., в размер на 5000лв., представляващи разходи за лекарства за периода 11.ІХ.1997г. – 01.VІ.2002г., и в размер на 5000лв., представляващи разходи за усилена храна, и е прекратил производството по делото в тези части. Съдът е приел, че касационната жалба в тези й части е недопустима на основание чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК, тъй като се касае за искове, всеки един от тях с цена в размер на под 5000лв.
Определението е правилно.
Предявените искове са с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, представляващи разлика между трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност, разходи за лекарства и за усилена храна. Следователно спорът по тях е трудов. С оглед на това, както и на обстоятелството, че всеки един от исковете е с цена под 5000лв., разглеждането им е двуинстанционно по силата на чл.218а ал.2 б. “б” във вр. с ал.1 б. “а” от ГПК /отм./. Не е в съответствие с данните по делото твърдението на частния жарлбоподател, че е поискал и е допуснато увеличение на размерите на посочените претенции. Такова увеличение е поискано от него и допуснато от първоинстанционния съд в с.з. на 18.V.2004г. само относно исковете за обезщетение, изразяващо се в разликата между трудово възнаграждение и получавана пенсия, за обезщетение за вреди от разходи за възнаграждение за болногледач и за обезщетение за неимуществени вреди.
При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваният съдебен акт не страда от релевираните в частната жалба пороци, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.
Не следва да бъзат разглеждани останалите релевирани в жалбата оплаквания за неправилност на решението на касационната инстанция в частите му по съществото на спора, тъй като то е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВКС на РБ от 16.VІІ.2008г. по гр.д. № 1094/2006г. в частта му, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. И. Й. от гр. В. срещу решението на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 914/2005г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. И. Й. в частта срещу решението на ВКС на РБ от 16.VІІ.2008г. по гр.д. № 1094/2006г. в частите му, с които съдът се е произнесъл по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: